Джуд Деверо - Джудит

Джудит мяташе глава насам-натам и стенеше задавено. Когато повярва, че не може да издържи повече, Гевин се надигна и легна върху нея. Започна да милва бедрата й и усети треперенето им. Проникна устремно в нея и тя извика от наслада.

Без да се срамува от усещанията си, Джудит го обгърна с ръце и крака и се нагоди към ритъма на тласъците си. Двамата се понесоха към върха на насладата и затрепериха от екстаз.

Тежкото тяло на Гевин притискаше болезнено Джудит и тя едва дишаше. В момента това й беше безразлично. Чувстваше се толкова щастлива и удовлетворена, че й се искаше да умре. Беше преживяла небесните наслади на земята.

Скоро се появиха Джоан и Мод, за да й помогнат в обличането. И двете изгледаха доволно разхвърляното легло и кървавите петна по чаршафите.

Докато двете момичета помагаха на младата господарка да направи утринния си тоалет, Гевин остана в леглото, без да изпуска нито едно движение на съпругата си.

Джудит нямаше смелост да погледне към него. Беше разтърсена до дън душа. Тя мразеше този мъж. Той я беше обидил, беше засегнал достойнството й и въпреки това тя се разтапяше като сняг на слънце под докосванията му.

Беше дала клетва пред него и пред Бога, че никога няма да му се отдаде доброволно. И въпреки това той бе получил много повече от онова, което беше готова да му даде.

Тя седеше пред огледалото и се взираше мрачно в образа си. Изобщо не забеляза как Мод и Джоан й облякоха тънка ленена риза и роклята от тъмнозелено кадифе, обшита със златни конци. Полата беше разтворена отпред и разкриваше разкошната копринена фуста. Корсажът беше тесен и прилепваше плътно до талията, ръкавите бяха широки на раменете и съвсем тесни на китките. Те също бяха обшити с коприна.

— Заповядайте, господарке! — Мод й подаде плоска кутия. Джудит погледна изненадано камериерката си и вдигна капачето. Върху черно копринено кадифе беше положена прекрасна златна огърлица, на която висяха равни по големина смарагди, искрящи като дъждовни капчици.

— Прекрасна е — прошепна възхитено Джудит. — Откъде мама е намерила…

— Това е сватбеният подарък на съпруга ви — обясни Мод и очите й светнаха развеселено.

Джудит усети горящия поглед на Гевин в гърба си. Обърна се и го погледна в очите. Сърцето й биеше в гърлото, но лицето й беше безизразно.

Сега трябваше да му се поклони. И тя успя, макар че коленете й трепереха. Никога не беше виждала по-красив мъж.

— Благодаря ви, повелителю мой.

Брадичката на Гевин се изостри. В очите на жена му имаше студенина. Какво й ставаше?

Джудит се обърна отново към Мод и Джоан. Момичетата закопчаха роклята на гърба, сплетоха косата й на дебели плитки и ги вдигнаха като корона на главата.

Двете едва бяха свършили, когато Гевин рязко им заповяда да излязат от стаята. Джудит не го поглеждаше. Остана до прозореца, загледана навън, докато той се миеше и бръснеше. Ала когато той застана пред нея в тъмнокафяв панталон и жакет, украсен със златни ширити, сърцето й отново заби като лудо. Той й предложи тържествено ръка и я поведе към залата, където отдавна ги чакаха гостите.

Полята край Рейвдаун Манър се огласяха от весели викове. Навсякъде цареше трескава суетня. Във въздуха се усещаше напрежение. Пред палатките и балдахините се развяваха пъстри знамена. Гостите бяха облечени в най-хубавите си дрехи.

Ярките цветове искряха на слънцето. Децата тичаха между сергиите на търговците, които хвалеха на висок глас стоките си. Те продаваха всичко, от плодове до свещени реликви.

Мястото, определено за турнира, беше оградено с дървени колове. Тук беше площадката за участниците и конете им. Покрай оградата се тълпяха любопитни.

За зрителите бяха издигнати трибуни, по които бяха подредени тапицирани пейки, украсени с флаговете на съответното семейство.

Рицарите бяха облекли броните си много преди началото на състезанията. По оръжията, които носеха, личеше дали са бедни или богати. Някои брони тежаха повече от сто фунта. Шлемовете бяха украсени с пера, боядисани в цвета на рицаря.

Джудит, която бавно крачеше под ръка с Гевин към арената на турнира, беше объркана от шума и царящия наоколо хаос. Тя беше живяла уединено с майка си и днес за първи път щеше да присъства на рицарски турнир.

Гевин мислеше за друго. Тази нощ бе преживял нещо съвсем ново. Никоя жена не беше събуждала в сърцето му такива пламенни чувства като Джудит. Даже срещите му с Лилиан не го удовлетворяваха напълно. Той не беше влюбен в жената, за която се бе оженил. Разговорите с нея често избиваха в караници. Тя не преставаше да го гневи с дързостите си. Ала никога не беше преживявал такава освободена от задръжки страст като нейната.