Джуд Деверо - Джудит

Под натиска на устата му устните й се отвориха и тя се притисна към коравите му гърди. Той беше толкова голям и силен. Мускулите му бяха като скала, бедрата му сякаш бяха излети от желязо. Беше прекрасно да е толкова близо до него. Миризмата на кожа я замайваше.

Изведнъж Гевин се откъсна от прегръдката и я погледна сърдито.

— Ти май разбираш доста от целувки — проговори задъхано той. — Често ли си го правила?

Джудит беше изцяло отдадена на новите за нея чувства и не забеляза острите нотки в гласа му.

— Никога не съм целувала мъж. Слугините ми разказваха, че е хубаво да се целуваш, но не знаех нищо повече.

Гевин я погледна смаяно. Веднага разбра, че тя му е казала истината.

— Да тръгваме. Дано само слънцето залезе по-скоро…

Бузите на Джудит пламтяха, но тя го последва, без да каже дума. Двамата вървяха бавно към отворената врата на замъка. Гевин беше толкова потънал в мислите си, че сякаш беше забравил присъствието й.

Тъй като беше свел глава, Гевин не видя мъжа, който ги чакаше пред вратата. Джудит позна отдалеч баща си, а като видя гневните искри в очите му, стисна здраво зъби и събра цялата си смелост.

— Уличница! — изсъска вбесено Робърт Рейвдаун. — Хукна след този мъж като разгонена кучка. Сега цяла Англия ще ми се смее! — Той вдигна ръка и я зашлеви през лицето.

Тази сцена беше толкова неочаквана за Гевин, че той не успя да реагира веднага. Дори за миг не бе помислил, че бащата може да удари дъщеря си. Ала бързо се отърси от вцепенението си и юмрукът му улучи брадичката на Рейвдаун с такава сила, че го изпрати на земята.

Джудит се взря слисано в мъжа си. Очите му тъмнееха от гняв, устните му се опънаха в тънка линия.

— Ако още веднъж посмееш да я удариш, ще те убия! — проговори ледено Гевин. — Никой не смее да се отнася така с моята собственост.

Той направи крачка към падналия Рейвдаун и стисна ръка в юмрук.

— Моля те, не го удряй повече! — помоли с треперещ глас Джудит. — Отговори на плесницата, а и аз съм добре.

Гевин застина на мястото си. Рейвдаун погледна мрачно дъщеря си, после отмести очи към зет си и в очите му блесна страх. Без да каже дума, той се надигна и се отдалечи.

Джудит подръпна Гевин за ръкава.

— Не искам баща ми да ни развали този прекрасен ден. Той смята, че всички спорове се разрешават с юмруци и шамари — опита се да обясни тя.

Мислите се надпреварваха в главата й. Тя познаваше твърде малко мъже и за всички тях беше съвсем естествено бащата да наказва дъщеря си винаги когато сметне за нужно. Макар че за Гевин тази женитба беше преди всичко възможност да заздрави финансовото си положение, в поведението му преди малко имаше нещо, което й вдъхна чувство за сигурност и любов.

— Дай да те разгледам. — Гевин отчаяно се опитваше да обуздае буйния си темперамент. Пръстът му нежно се плъзна по устните й, за да се убеди, че не са наранени от удара.

При това докосване коленете на Джудит омекнаха. Без да съзнава какво прави, тя вдигна ръка и помилва белега на брадичката му. Погледите им се намериха и останаха слети. Двамата не знаеха колко време са стояли така, всеки потънал в очите на другия.

— Трябва да се прибираме — проговори най-после Гевин и взе ръката на Джудит.

Бяха отсъствали по-дълго, отколкото мислеха. Масите бяха раздигнати. Залата беше разчистена и оркестърът вече свиреше за танц.

— Гевин! — извика някой. — Ти ще я имаш цял живот. Трябва ли и днес да ни лишаваш от компанията й?

Джудит се вкопчи в лакътя на мъжа си, но веселите танцьори я издърпаха далече от него. Тя прихвана грациозно полите си и се завъртя в бързия ритъм, стараейки се да не го изпуска от очи.

Тих мъжки смях я изтръгна от мечтанията.

— Сестричке — проговори укорно Рейн, — няма ли да ме удостоиш поне с един поглед?

Джудит вдигна глава към него и му се усмихна с обич. В следващия момент две силни ръце я вдигнаха във въздуха и устремно я завъртяха.

— Нима наистина мислиш, че не мога да оценя един толкова красив мъж? — попита кокетно тя, когато отново стъпи на земята.

— Чудесен отговор. Ала брат ми е единственият, който кара очите ти да блестят. Тогава стават наистина златни.

Джудит откри Гевин, който танцуваше с красива млада жена, облечена в зелено и пурпурно кадифе. Тя беше сложила ръце на гърдите му и този жест издаваше толкова интимност…

— Къде изчезна усмивката ти? — попита тихо Рейн и проследи погледа й.

— Намираш ли я красива? — прошепна глухо Джудит.

Рейн едва успя да потисне напиращия в гърдите му смях.