Джуд Деверо - Джудит

Масите бяха наредени в голямата зала. Огромни табли с месо, цели печени прасенца, пилета и фазани. Начупен на късове хляб и дванадесет различни вида риба. Зеленчуци, приготвени със специално донесените от Ориента подправки. Първите ягоди за тази година грееха в сребърни купички.

Златните и сребърни чинии, чаши и купи за високопоставените гости, които седяха на специална маса, трябваше да покажат на всички богатството и щедростта на Робърт Рейвдаун.

Джудит и Гевин пиеха от високи, тънки сребърни чаши с позлатени столчета.

В средата между масите беше оставена просторна площадка за артистите. Музикантите свиреха, акробатите изпълняваха смелите си номера, певците развличаха гостите с любовни балади.

Песните, смеховете и разговорите бяха толкова шумни, че Гевин трябваше да вика, за да се разбере с Джудит.

— Ти почти не хапна!

Тя го погледна и се усмихна. Мисълта, че този красив чужденец е вече неин съпруг, стопляше сърцето й. Много й се искаше да вдигне ръка и да докосне упоритата му брадичка, но не посмя.

— Ела с мен! — помоли дрезгаво Гевин и й помогна да стане. Без да чуват дръзките, предизвикателни забележки на гостите, двамата излязоха навън.

Поляните цъфтяха в пролетно великолепие. Джудит прихвана полите си и закрачи грациозно редом с Гевин. От дясната й страна бяха разпънати големите шатри и балдахини за утрешния турнир. Над всяка шатра беше издигнато знамето на богат род, но над всички бяха флаговете на семейство Аскот. Гербът им беше три леопарда.

— Всички ли са твои роднини? — попита Джудит.

Гевин я погледна внимателно.

— Да, братовчеди и чичовци. Когато преди малко спомена клана Аскот, Рейн не преувеличи много.

— Щастлив ли си, че живееш сред толкова много хора?

— Щастлив? — Мъжът вдигна рамене. — Те просто са от рода Аскот — допълни глухо той, сякаш това обясняваше всичко.

Двамата изкачиха един нисък хълм и се загледаха към шатрите. Гевин изчака Джудит да седне и да подреди полите си и стисна здраво ръката й. После се изтегна до нея и подпря глава на ръката си.

Джудит беше объркана. Никога не бе оставала насаме с мъж. По тялото й пълзяха предателски тръпки.

— Студено ли ти е? — попита загрижено Гевин, изправи се бързо и я погледна изпитателно. Ала Джудит поклати глава. — Надявам се, че не се разсърди, дето те изведох така внезапно. Или смяташ, че съм недодялан селяк и не знам как трябва да се държа? Като се сетя какво направих пред църквата, а сега и това… Само че гостите вдигаха дяволски шум, а и исках да остана за малко сам с теб.

— Аз също исках да остана сама с теб — отвърна откровено Джудит и се обърна към него.

Гевин взе предпазливо една от къдриците й и я нави около пръста си.

— Бях много изненадан, като те видях. Бяха ми казали, че си грозна.

— Кой ти го каза? — Джудит не изглеждаше учудена.

— Ами… хората смятат, че щом едно момиче е определено да иде в манастир, със сигурност е грозно. А и баща ти те държеше скрита…

— Мисля, че беше по-скоро обратното — аз трябваше да остана скрита от него. — Джудит се смути. Не биваше да му разкрива сърцето си. Ала Гевин вече си беше изградил представа за баща й. Рейвдаун беше човек, който тъпчеше безмилостно слабите и се кланяше угоднически на по-силните от него. Той погледна в красивите очи на жена си и се усмихна.

— Ти не ме разочарова. Ни най-малко. Ти си много повече, отколкото може да очаква един мъж.

Джудит си припомни целувката, която бяха разменили в църквата. Как ли щеше да я целува, когато останеха сами? Тя не знаеше много за онова, което ставаше между мъжете и жените.

Гевин видя как погледът й се впи в устните му и задиша тежко. Знаеше, че им остават още много часове, преди да се оттеглят в брачните покои. И не искаше да започва нещо, което не можеше да довърши.

— Трябва да се връщаме — проговори рязко той. — Сигурно вече са тръгнали да ни търсят.

Изправи се и й помогна да стане. За миг я притисна до себе си и вдъхна дълбоко уханието на косата й. Изпитваше диво желание да зарови глава в гъстите й къдрици. Точно в този момент Джудит вдигна глава и го погледна с усмивка.

Само след секунда той я притискаше в обятията си и я целуваше с луда страст. Коравите му устни се впиха в розовите й устенца. Малкото си знания за отношенията между мъжете и жените Джудит бе почерпила от слугините. Младите жени обичаха да говорят за любовните си приключения.

Тя не реагира на целувката като добре възпитана девойка от високопоставено семейство, а се поддаде на чувствата, които я изпълваха.