Джуд Деверо - Джудит

След това Гевин се изправи и целуна жена си. Видя смайването в златните й очи и се усмихна. Стисна нежно ръката й и я поведе навън.

Под ликуването на гостите той я вдигна на коня й и се метна на своя вран жребец. Двамата поведоха дългото шествие към замъка на Рейвдаун.

Облегната на ръката на съпруга си, Джудит влезе в голямата зала. Погледна килима и си спомни, че само преди няколко часа го беше сметнала за лошо предзнаменование, за пътека към ужасното бъдеще. А сега гледаше в очите на Гевин и съзнаваше, че животът с него обещава да бъде много по-добър от този на майка й.

— Бих дал много да можех да прочета мислите ти — прошепна в ухото й Гевин.

— Тъкмо си мислех, че този брак съвсем няма да бъде толкова лош, колкото очаквах.

За секунди Гевин остана смаян от искреността й, после отметна глава назад и избухна в смях. Джудит не се сети веднага, че отговорът й беше упрек и комплимент едновременно. Една добре възпитана млада лейди никога не би се осмелила да заяви толкова открито, че е съгласна с избрания от баща й съпруг.

Очите на Гевин заблестяха.

— Радвам се да чуя това, скъпа съпруго — прошепна задъхано той.

Двамата трябваше отново да се заемат със задълженията си. Сега беше ред да приемат благопожеланията на гостите, които вече се бяха подредили в дълга редица.

Джудит стоеше до Гевин и се усмихваше на всички, които минаваха покрай нея. Познаваше твърде малко от дамите и господата. Дълги години беше живяла уединено с майка си, без да се интересува от съседите си.

Когато дойде редът на Рейн, Робърт Рейвдаун се намръщи заплашително. Младият мъж прегърна здраво снаха си и я завъртя в кръг.

— Добре дошла в клана Аскот, Джудит! — извика весело той и лицето му засия.

Джудит хареса откритостта и непосредствеността му и отговори с топла усмивка. След него беше Майлс. Тя го познаваше от годежа, когато беше дошъл да замести Гевин. Не й беше убягнало, че през цялото време я наблюдаваше замислено.

И сега погледът му беше дълбок и пронизващ. Джудит хвърли бърз поглед към мъжа си и неволно сравни тримата братя. Всички бяха силни и мъжествени, но Гевин беше много по-красив и внушителен от братята си.

Гевин усети погледа й и се обърна към нея. Посегна към ръката й и целуна връхчетата на пръстите й. Джудит се уплаши, че сърцето ще изскочи от гърдите й. Никога не беше предполагала, че докосването на устните му ще я разтърси така дълбоко.

— Потърпи още малко, братле — засмя се Рейн. — Разбирам нетърпението ти, особено след като знаеш, че годеницата ти не е нито грозна, нито глупава.

Гевин пусна пръстите на Джудит и се обърна спокойно към брат си.

— Смейте се, колкото си искате, братлета. Не ме е грижа какво си мислите, защото тя е моя, а не ваша. Аз съм този, който се смее последен.

Рейн смушка Майлс в ребрата.

— Хайде да се махнем оттук и да си потърсим по едно момиче със златни очи. Целуни снахичката си и да вървим.

Майлс взе ръката на Джудит и сведе глава, за да я целуне. Изправи се и отново впи поглед в очите й.

— Ще си запазя целувката за друг случай — прошепна едва чуто той и последва брат си.

Гевин сложи ръка на рамото на Джудит и властно я привлече към себе си.

— Не им позволявай да те объркат. Те само се шегуват.

— Харесвам ги.

Гевин я погледна с усмивка и изведнъж я пусна. Близостта й го омайваше, събуждаше в душата и тялото му неутолим копнеж и той едва потискаше порива си да я грабне и отнесе в спалнята.

Щеше да мине още много време, докато се оттеглят в брачните покои. Ако искаше да преживее здрав и читав този ден, трябваше да се овладее, да стисне здраво зъби и да стои далече от нея.

След няколко минути Джудит забеляза как Гевин потръпна изненадано и като проследи погледа му, откри една жена, която беше привлякла върху себе си немалко възхитени мъжки погледи.

Когато жената най-после застана пред нея, Джудит имаше чувството, че е получила плесница. От очите на непознатата искреше такава омраза, че лицето й пламна.

Гостите бяха възхитени от красивата гледка, която представляваха двете млади жени. Джудит не чуваше и не виждаше нищо. Очите й бяха устремени в непознатата, която трябваше да поздрави Гевин. Тя не го погледна и Джудит забеляза израза на разочарование и болка в очите му. Този миг остана завинаги в паметта й.

Най-после поздравленията свършиха. Всички гости стиснаха ръцете на младоженците, а Робърт Рейвдаун им връчи подготвените подаръци. Накрая тържествените звуци на тромпетите възвестиха началото на пира.