Джуд Деверо - Алисия

Слънцето едва изгряваше, когато колите затрополиха надолу по каменистия път към равнината. Рицарите на Стивън, загорели от слънцето и вятъра, почти не се различаваха от мъжете на Алисия. Всички яздеха заедно. Настроението им не беше особено добро. Никой не знаеше какво им предстои по дългия път. Колите бяха пълни с английски дрехи и хората на Алисия предполагаха, че един ден ще трябва да ги облекат.

Алисия също имаше своите грижи. Когато узна за плана на Дейви, Мораг й прочете цяла лекция.

— Не се хващай на въдицата му! — повтори многократно тя и кокалестият й пръст сочеше право в очите й. — Той е подъл и коварен. Беше си такъв още от малък. Той иска да се върне като господар в Ларенстън и няма да се спре пред нищо, за да постигне целта си.

Алисия се опита да защити брат си, но предупреждението на Мораг не излизаше от ума й. Затова не спираше да се оглежда.

— Нервна ли си? — попита развеселено Стивън, който яздеше до нея. — Не бива да се тревожиш. Убеден съм, че семейството ми ще те хареса.

Алисия го погледна изумено. Мислите й бяха безкрайно далеч от английското му семейство. Когато разбра за какво става дума, вирна упорито брадичка.

— По-добре помисли дали Алисия Макарън ще хареса семейството ти — отговори надуто тя и пришпори коня си.

Слънцето тъкмо залязваше, когато първата стрела свирна на сантиметър от ухото на Алисия. Тя беше отслабила бдителността си и нападението я свари неподготвена. В началото изобщо не разбра какво се бе случило.

— Атака! — изкрещя Стивън и само след секунди хората му бяха направили кръг около нея. Оръжията им бяха вдигнати за бой. Хората на Алисия скочиха от конете си, захвърлиха наметалата и се разпръснаха в гората.

Алисия не смееше да се помръдне от мястото си. Обкръжилите я мъже падаха един от един, пронизани от точните стрели.

— Алисия! — изкрещя Стивън. — Препускай, колкото можеш по-бързо!

Тя се подчини инстинктивно. Стрелите хвърчаха около нея. Една одраска хълбока й. Конят й изцвили тревожно, защото задницата му също беше опарена от стрела. Тя стисна здраво зъби и изведнъж проумя защо е била като упоена. Всички стрели бяха предназначени за нея. А един от стрелците, когото бе забелязала да се крие зад стъблото на огромен стар дъб, принадлежеше към младежите, които някога избягаха от Ларенстън с брат й Дейви. Собственият й брат се опитваше да я убие!

Тя се приведе над гривата на коня и полетя като вихър. Този път нямаше защо да се обръща, за да види кой седи на коня, който я следваше с оглушителен тропот. За първи път беше готова да се довери изцяло на мъжа си.

Стивън прелетя покрай нея и тя го последва. Разбра, че целта му беше да я отведе далече от летящите стрели. След минута в корема на коня й се заби смъртоносна стрела и тя изпищя.

Преди конят да се свлече на земята, Стивън беше вече при жена си и я вдигна от седлото. Тя се сви пред него и се залови за гривата на жребеца. Двамата препускаха като бесни през непознатата, дива земя. Алисия нямаше представа колко време е минало, когато конят на Стивън започна да показва явни признаци на умора.

Изведнъж Стивън политна напред и падна тежко върху гърба й. Тя посегна светкавично към юздите и зави надясно. Конят изскочи от тясната пътека и се залута между дърветата. Алисия съзнаваше, че трябва да слезе от седлото, преди Стивън да е рухнал на земята. Под дърветата не можеше да препуска бързо, затова трябваше да намери подходящо скривалище.

Тя спря коня с рязко дръпване на юздите. Безжизненото тяло на Стивън падна на земята, преди да е успяла да скочи от седлото.

Като видя кръвта на тила му, Алисия едва не извика. Но се овладя бързо, прегледа раната и видя, че стрелата само го е одраскала. Чуваше зад себе си преследвачите, но нямаше нито минута време да размисли. Земята беше покрита с дебел килим от жълти листа. Това щеше да ги спаси!

Тя отведе коня далече от Стивън, като му говореше тихо. Не можеше да рискува да го прогони с удар на камшика. Затова свали брошката си и го убоде в хълбока. Обиденият жребец се вдигна на задните си крака и се втурна да бяга. Алисия се върна тичешком при Стивън. Клекна до него и го завлече до едно преобърнато дърво. После го покри целия със сухи листа. Добре че не беше свалил шотландския си плейд, който представляваше чудесно прикритие. Тя го огледа внимателно, после легна до него и също се зарови в листата.

Само след секунди беше заобиколена от гневни мъже, които тропаха наоколо с тежките си ботуши. Тя притисна Стивън до себе си и затвори устата му. Той можеше всеки момент да се събуди от безсъзнанието си и тогава…