Джуд Деверо - Алисия

— Донеси дрехите ни, Раб — заповяда Стивън и проследи с поглед кучето, което се втурна към хълма. После отмести очи към мъжа, който стоеше до потока и зяпаше любопитно младата двойка. — Изглеждаме малко като Адам и Ева, нали? — засмя се весело той.

Непознатият се присъедини към смеха му.

— И аз си помислих същото. — Той наля вода и се изправи. — Не видях нито кола, нито коне. Нямах представа, че наблизо има хора.

— Честно казано, ние имаме само онова, което е на гърба ни — отговори съкрушено Стивън и скри ръце зад гърба си, за да откъсне кокардата на Макарън. — Нападнаха ни крадци.

— Крадци! — повтори уплашено мъжът. — На земята на Макгрегър? Господарят ще се ядоса много, като чуе това.

— Сигурен съм, че няма да му хареса — съгласи се с готовност Стивън. — Особено като му кажа, че крадците бяха от клана Макарън. О, прощавай, мила, не биваше да те дърпам за косата — продължи тихо той, когато Алисия сърдито го смушка в ребрата.

— Аха, Макарън — отвърна възбудено мъжът. — Светът никога не е виждал толкова подли, безчестни и коварни люде! Знаеш ли, че преди месец едва не убиха самия Макгрегър само защото си позволил да навлезе малко в земите им? Онази вещица, господарката им, за малко не го нарязала на парченца с ножа си. Чух, че щяла да го кастрира. Сигурно от ревност.

Стивън сграбчи Алисия за раменете и я обърна настрана, за да не гледа мъжа.

— Ела да ти закопчея брошката — рече той с тежкия си шотландски акцент.

— Само малко го одрасках — проговори ядно тя.

— Какво? — учуди се непознатият.

Стивън се засмя безгрижно.

— Жена ми само ми припомни, че миналия път я убодох здравата с иглата на брошката.

Мъжът избухна в смях.

— Аз съм Доналд Фаркуър от клана Макгрегър.

Стивън отговори с леко кимване.

— А аз съм Стивън Греъм. Това е съпругата ми Алисия. — Той се ухили още по-широко, когато Алисия направи сърдита гримаса.

— Алисия… — промърмори замислено Доналд. — Лошо име. Не знаеш ли, че вещицата, която води клана Макарън, също се казва така?

Стивън държеше здраво раменете на жена си, за да не й позволи да мърда.

— Тя не е виновна, че са я кръстили така.

— Прав си. Родителите й са виновни. — Мъжът гледаше втренчено дългата черна коса на Алисия, украсена е няколко жълти листа. — От пръв поглед си личи, че двете изобщо не си приличат.

Алисия сведе глава, сякаш искаше да целуне ръката на Стивън, но в действителност го ухапа толкова силно, че той изохка от болка и пусна рамото й. Тя се обърна с усмивка към непознатия.

— Ти сигурно си виждал често Алисия Макарън, нали? — попита със сладък гласец тя.

— Да, виждал съм я, макар и не отблизо.

— Грозна ли е?

— Ами да. Раменете й са широки като на мъж и е невероятно едра. Лицето й сигурно е цялото в белези, защото постоянно го крие.

Стивън отново заби нокти в раменете на жена си. Алисия кимна замислено.

— Да, и на мен ми я описаха така. Много се радвам, че срещнах човек, който я е виждал със собствените си очи.

Стивън се приведе и целуна кранчето на ухото й.

— Дръж се или ще убиеш и двама ни — прошепна настойчиво той.

Доналд ги гледаше с усмивка.

— Сигурно сте женени отскоро — установи развеселено той. — Залепили сте се като репеи един за друг. Всеки го вижда.

— Нищо не убягва от вниманието ти, нали, Доналд? — попита ехидно Алисия.

— Да, може би си права. Всички казват, че съм внимателен наблюдател. Колата ни е горе на хълма. Може би няма да имате нищо против да похапнете с нас. Така ще се запознаете с жена ми Кирсти.

— Не можем… — започна Алисия, но Стивън я прекъсна.

— Приемаме, разбира се. Не сме хапнали нито залък от вчера на обед. Ще ни кажеш ли къде точно се намираме? Лутахме се дълго из гората, след като ни нападнаха крадците.

— Добре сте използвали времето си — отбеляза засмяно Доналд, загледан в измачканите листа.

— Прав си — отговори спокойно Стивън и сложи ръка на рамото на жена си.

— Елате с мен. Един Макгрегър винаги е приятел на другите Макгрегърови. — Той се обърна и се закатери по хълма.

— Внимавай какво вършиш! — изсъска ядно Стивън. — Не прави нищо, което може да ни погуби!

— Да ям от храната на един Макгрегър! — промърмори под нос тя.

— И да си омъжена за англичанин — допълни с усмивка той.

— Не знам кое е по-малкото зло.

Стивън се ухили.

— Мрази мен. Той има ядене, а аз нямам нищо.

Щом изкачиха хълма, тримата спряха и погледнаха изненадано крехката женица, която се беше привела над огъня. Тя приличаше на дете, дребна и с тънки кости, с малък нос и фина уста. Очевидно беше в напреднала бременност, защото тялото й беше тежко и безформено. Коремът й стърчеше напред като масивна скала. В първия момент тя видя само Доналд и очите й заблестяха с безкрайна нежност. Когато се обърна и видя Алисия, на лицето й се отразиха цяла редица противоречиви чувства: неверие, страх, слисване. Накрая тя заличи всичко с ведра усмивка.