Джуд Деверо - Алисия

Стивън и Алисия стояха един до друг и чакаха със затаен дъх. Тази малка жена ги познаваше и можеше всеки момент да разкрие на мъжа си кои са!

— Кирсти! — Доналд се втурна към жена си и попита загрижено: — Не ти ли е добре?

Тя сложи ръка върху безформения си корем и погледна извинително към Стивън и Алисия.

— Прощавайте, че не ви поздравих както трябва. Детето ме ритна толкова силно, че…

Доналд погледна засмяно към Стивън.

— Силно бебе, а? Заповядайте, седнете до огъня.

Стивън се овладя пръв. Без да бърза, той се запъти към колата. Алисия го последва колебливо. Все още бе убедена, че е видяла уплаха по лицето на Кирсти. Вероятно тя я беше виждала някъде и смяташе да ги издаде по-късно на мъжа си, за да може Макгрегър да ги нападне през нощта.

Доналд представи с гордост своята Кирсти. Като чу името на Алисия, малката жена се усмихна учтиво и не показа друго чувство.

— Ще стигне ли яденето за всички ни? — попита Доналд. Кирсти имаше тъмноруса коса и невинни кафяви очи. Видът й будеше доверие. Усмивката й беше невероятно мила.

— Имаме толкова, че можем да го споделим с гостите си — отговори меко тя.

Четиримата седнаха на оскъдната трапеза. Имаше само овесени питки и заешко рагу. Колата на Доналд беше разпрегната край пътеката — малка, примитивно скована, с дървена надстройка. Очевадно не беше правена за дълго пътуване.

След вкусната закуска Стивън предложи на Доналд да отидат на лов.

Алисия скочи и бързо събра трохите от полата си. Очевидно имаше намерение да вземе участие в лова. Стивън я изгледа предупредително.

— По-добре остани при Кирсти — каза той спокойно, като натъртваше на всяка дума. — Мястото на жената е до огъня.

Алисия пламна от гняв. И в същото време изпита смущение. Та тя не умееше да готви! Можеше да помогне на мъжете, докато ловуваха. Ала като видя как Доналд кимна в знак на съгласие, тя разбра какво е имал предвид Стивън с обидната си забележка. Като видеше, че Алисия е отличен ловец, но не разбира нищо от готвене, Доналд можеше да заподозре нещо. Тя въздъхна и се предаде.

— Ще ни оставите ли поне кучето?

— Не — отговори Стивън. — Имаме нужда от него.

— Остани при мен, Раб! — заповяда сърдито Алисия.

— Ела тук, Раб — повика го търпеливо Стивън. — Отиваме на лов.

Кучето го изгледа със съжаление, но не се отдели от мястото си до Алисия.

Доналд избухна в смях.

— Много послушно куче имаш, Стивън.

— Раб е подарък от баща ми — обясни гордо Алисия.

— От баща ти? — учуди се Доналд и я погледна недоверчиво.

— По-добре е да тръгваме — прекъсна го Стивън и отново погледна предупредително Алисия. Тя вдигна рамене и приседна край огъня до Кирсти — до своята неприятелка.

Алисия мачкаше стрък трева между пръстите си. Едва днес си даде сметка, че знае твърде малко за всекидневните задължения на жената. Можеше да язди и да стреля, но готвенето беше затворена книга за нея.

— Отдавна ли си омъжена? — попита Кирсти.

— Не — отговори Алисия. — А ти? — Тя не беше запозната и с всекидневните разговори между жените.

— Около девет месеца — отговори с усмивка Кирсти и поглади огромния си корем.

За първи път Алисия осъзна колко реална е възможността един ден и тя да се разхожда с такъв корем. Тя се бе вживяла напълно в ролята си на господарка на клана и изобщо не беше помисляла, че също трябва да ражда деца.

— Причинява ли ти болка бебето? — попита разтревожено тя.

— Само от време на време. — Изведнъж лицето на Кирсти потъмня от болка и страх. — Днес обаче е много неспокойно — обясни задъхано тя.

— Да ти донеса ли нещо? Прясна вода? Възглавница? Нещо друго?

Кирсти я погледна измъчено.

— Нищо не ми трябва. Достатъчно ми е да седиш до мен и да си говорим. Отдавна не съм говорила с жена. Кажи ми, разбираш ли се с мъжа си?

— Със Стивън?

Кирсти избухна в смях.

— Не се сърди, че съм толкова любопитна. Смятам, че не трябва да живееш дълго с един мъж, за да го опознаеш истински.

Алисия я погледна изпитателно.

— Да не би Доналд да те е разочаровал?

— О, не! Преди сватбата беше плах и сдържан, а сега е мил и деликатен. Твоят Стивън също изглежда добър мъж.

Алисия, която беше свикнала да гледа на съпруга си като на англичанин, следователно враг, се поколеба, преди да отговори:

— Той… той ме кара да се смея. Винаги когато съм сериозна и замислена, той ме разсмива.

Кирсти се усмихна отново, после обаче притисна с ръка корема си и се приведе напред.