Джуд Деверо - Алисия

Алисия го погледна изненадано.

— А аз си мислех, че не харесваш шотландската носия. Ако си спомням добре, веднъж ми каза, че най-важните части на тялото ти ще се простудят и за нищо няма да те бива.

— Не ставай безсрамна! — отговори с престорено възмущение той. — Този недостатък се компенсира от бързия достъп. Шотландецът сваля плейда си за същото време, за което англичанинът обмисля дали изобщо да се съблече.

Алисия се усмихна в мрака.

— Май чувам в гласа ти гордост? И къде, по дяволите, си придобил този тежък шотландски акцент?

— Вероятно съм го прихванал от носенето на плейда — отговори с усмивка Стивън.

— Харесвам го — промърмори замечтано Алисия и мушна голото си коляно под ризата му. — Как предпочитате да ви любя, сър — като акушерка или като господарка на клана?

Стивън зарови ръка в косата й.

— В момента нямам предпочитания. Стига ми, че си моята Алисия, моята сладка, скъпоценна жена, която язди като дявол, спасява живота на мъжа си и изражда бебе — и всичко това само за няколко часа.

— През цялото време имах добър помощник — прошепна тя и вдигна устните си към неговите, за да получи целувката му.

Алисия също изпитваше върху себе си въздействието на това място и на този час. Казваше си, че би трябвало да се тревожи за клана си, макар да знаеше, че хората й ще бъдат много добре под умното ръководство на Там и че няма нищо лошо известно време да поживеят и без нея. Освен това кланът й нямаше да страда от ожесточените караници между нея и Стивън. Тази нощ тя забрави усещането, че лежи до неприятел. Обзе я съвсем ново чувство. Чувстваше се като жена, настроена да дарява нежност. Нямаше нужда да взема решения, да се ядосва, да размишлява дали Стивън е английски шпионин. В момента и двамата бяха дивеч, преследван от жестоки ловци.

— Защо ме гледаш така замечтано? — попита с усмивка Стивън. — Готова ли си да споделиш мислите си с мен?

— Мислех само колко съм щастлива в този момент. Откакто татко ме определи за своя наследница, нямах нито една спокойна минута.

Стивън се усмихна. Очевидно Алисия вече не го причисляваше към убийците на баща си.

— Ела тук, любов моя. Може би ще успея да те направя още по-щастлива.

Двамата не бързаха. Търкаляха се в меката шума, играеха си, смееха се и се радваха на свободата си.

Този път Алисия прие милувките му тихо и с нежна отдаденост. Беше разбрала, че любовната игра доставя невероятно удоволствие. Тя целуваше лицето и шията му и с учудване следеше играта на светлините и сенките върху топлата му кожа.

Стивън плъзна устни по раменете и се насочи към гърдите й. Алисия усети как по тялото й се разливат сладостни тръпки.

— Стивън! — прошепна пресипнало тя. Ръцете му милваха хълбоците й. Силата им я възбуждаше още повече. Изведнъж тя се почувства малка и слаба и това усещане беше много приятно.

— Толкова си красива — повтаряше той и не се насищаше да я гледа.

Алисия се усмихваше. Тя също се чувстваше красива и това беше, защото той я гледаше. Стивън помилва вътрешната страна на бедрата й и потръпна, усетил треперенето й.

Двамата се любиха бавно и нежно, докато Алисия впи нокти в гърба му и поиска още. Тласъците му станаха толкова силни, че заплашиха да я разкъсат, а когато достигна върха, тя се вкопчи отчаяно в него, сякаш никога вече нямаше да го пусне…

Алисия се събуди първа. Стивън я беше прегърнал здраво и тя едва дишаше. Вдигна глава към лицето му и се усмихна на себе си. Къдриците му падаха почти до раменете. Промяната беше толкова голяма, че никой нямаше да познае предишния англичанин. Тази сутрин беше първата, в която щеше да го събуди с целувки.

Стивън отвори очи и се усмихна.

— Добро утро — прошепна нежно тя.

— Страх ме беше да те погледна — призна сънено той. — Сигурно някой е превърнал моята Алисия в горски дух…

Алисия го захапа за ухото.

— Олеле! — Стивън отвори широко очи и я погледна стреснато. — Не бих те заменил и за всичко духове на земята — увери я тържествено той и се наведе над нея.

— О, не! — извика Алисия и го блъсна настрана. — Искам да видя бебето ни.

— Нашето бебе? Предпочитам да остана тук и да си направя едно.

Алисия се претърколи настрана.

— Не знам дали бих могла да преживея онова, което изтърпя Кирсти вчера. Хайде да се надбягваме до хълмчето!

Стивън се облече бързо и се обърна чак когато Алисия беше стигнала билото и весело размахваше ботушите му. Той извика Раб и му заповяда да донесе поне единия ботуш. Борбата между кучето и господарката му даде възможност да настигне Алисия на хълма. Спечели битката за ботушите и хукна към колата на Доналд, облечен само в късия си вълнен панталон. Седна спокойно в тревата и когато Алисия дотича задъхана, поздрави, сякаш не се бяха виждали няколко дни: