Джуд Деверо - Алисия

Алисия понечи да отговори, но Стивън стисна до болка ръката й.

— Простете на жена ми, господарю — помоли смирено той. — Тя говори прекалено много.

— Прав си — засмя се Макгрегър и кимна с глава. — Надявам се, че я държиш здраво.

— Нали виждате! — отговори весело Стивън и улови жена си през кръста.

— Харесвам темпераментните жени — продължи Макгрегър. — Твоята е не само красива, а има и глава на раменете си.

— Така е, но понякога ми се иска да пази мислите си само за себе си.

— Не съм срещал жена, която умее да мълчи. Желая ви всичко най-хубаво! — С тези думи господарят на клана обърна коня си и препусна към градската порта.

— Проклятие! — изруга ядно Алисия и се обърна към Стивън със святкащи от гняв очи.

Стивън я стисна здраво и я повлече отново към уличката.

— Стига толкова, Алисия! — Гласът му звучеше спокойно. — Нима не разбираш какво можеше да стане? От жена като теб може да се очаква всичко. Като нищо щеше да му се представиш като Алисия Макарън!

— И какво от това? — озъби се тя. — Нали чу какво каза той…

Стивън я прекъсна енергично:

— Кога най-после ще разбереш, че онова, което мъжът казва на красивите жени, и онова, което се чувства длъжен да направи пред очите на десетки свидетели, са две съвсем различни неща? Забрави ли Кирсти и Доналд? Те ни дадоха подслон и храна!

Учудването му беше безкрайно, когато Алисия се облегна на гърдите му и пошепна смирено:

— Ти си напълно прав, Стивън. Дали някога ще поумнея?

Стивън я притисна към себе си и започна да милва косата й.

— Дали ще се науча да се владея във всяка ситуация? — продължи замислено тя. — Дали някога ще заслужа титлата господарка на Макарън?

— Разбира се, скъпа моя — увери я тържествено той. — Ти имаш воля и един ден… Много скоро ще постигнеш тази цел.

— Алисия!

Двамата подскочиха стреснато и засрамено се отделиха един от друг. Доналд беше застанал на капрата и им махаше.

— Кирсти пита дали сте готови да посрещнете свещеника. Трябва да кръстим бебето още преди да се стъмни. Вие ще бъдете кръстници.

— Разбира се, че сме готови — отговори с усмивка Стивън. Веднага беше забелязал, че младият му приятел изглежда потиснат. Защо Доналд се обърна първо към Алисия? Може би беше подслушал разговора им и знаеше, че жена му е господарката на клана Макарън. Поведението му можеше да означава само, че не иска да ги предаде.

След като кръстиха детето, четиримата напуснаха града и вече два дни пътуваха с умерено темпо на юг. Алисия не позволяваше на Кирсти да напуска удобното си място в колата, но младата майка само й се смееше. Стивън твърдеше, че Кирсти действа от чист инстинкт за самосъхранение, след беше понасяла стоически готварското изкуство на Алисия.

— Това е най-ужасното заешко рагу, което някога съм ял — каза той.

— Заешко ли? — попита с отсъстващ вид Алисия, която беше прегърнала бебето и му показваше блестящата брошка на наметалото си, позлатена от залязващото слънце. — О, божичко! — извика тя и лицето й пламна от смущение. — Та те висят отстрана на колата! Аз…

Стивън избухна в луд смях.

— Какво стана с умницата, за която се ожених?

Алисия се усмихна самодоволно.

— Тук е, разбира се. Всеки може да готви. И аз мога… — Тя млъкна и се огледа объркано.

— Чакаме — напомни й Стивън.

— Престани да я дразниш — намеси се укорно Кирсти. — Когато една жена е красива като Алисия, няма нужда да готви. Освен това тя е смела, безстрашна и с много практичен ум…

Алисия избухна в смях.

— Чу ли, Стивън? Все още има хора, които откриват полезни качества в мен.

— Не му се сърди — усмихна се Кирсти. — Той също те цени много. Мисля, че никога не съм виждала съпрузи, толкова влюбени един в друг като вас.

Алисия вдигна стреснато глава, а Стивън я измери с поглед, който й напомни първата им среща в кабинета на сър Томас.

— Наистина е красива — промърмори замислено той. — А пък ако можеше и да готви! — Той се обърна с усмивка към жена си: — Нека и аз да подържа малко кръщелника си. И без това прекарва твърде много време с жени. — Алисия го заплаши с юмрук и той отново избухна в смях.

На следващата вечер пристигнаха в селото, където живееха родителите на Кирсти. Къщата беше типична за дребните шотландски селяни — варосани стени и сламен покрив. Нивите с овес бяха наблизо, а край къщата пасяха няколко овце и крави.

Родителите на Кирсти излязоха навън, за да ги поздравят. Бащата, на име Харбен, беше нисък, набит, кокалест мъж. Дясната му ръка беше отрязана до рамото. Лицето му беше скрито зад рунтава брада, сивите коси бяха дълги до раменете. Очите му святкаха дяволито.