Джуд Деверо - Алисия

— Един ден ще си платиш скъпо и прескъпо за днешните обиди — пошепна Стивън в ухото на Алисия, докато вървяха към пристройката, където бяха подслонени кравите.

— И как ще си отмъстиш? — попита дяволито Алисия. — Може би като ме преследваш по типично английски начин с похотливостта си? — И тя тръгна пред него с изкусително поклащащи се хълбоци.

Стивън понечи да отговори нещо, но само се усмихна многообещаващо и отиде да дои кравите.

Алисия беше свикнала със селската работа от детските си години, когато прекарваше много време в хижите на селяните. За разлика от нея Стивън знаеше само да ръководи въоръжени мъже. Затова сега седна на ниското столче и изгледа объркано вимето.

— Ето как се прави — обади се тихо Кирсти и му показа как да стиска вимето на кравата, за да изцеди млякото. Тя се направи, че не чува ругатните му, когато млякото опръска краката му, вместо да отиде в кофата.

По-късно разпределиха равномерно млякото във всички кофи и Неста се учуди, че днес кравите са дали толкова малко мляко. После се усмихна с разбиране и ги изпрати на полето.

Трябваше да съберат зимните зеленчуци и да поправят каменните зидове. Доналд и Алисия се спогледаха усмихнато, когато при вида на камъните Стивън се зарадва като дете. Най-после работа, в която можеше да покаже силата си. Той донесе цяла купчина камъни и започна да се ядосва, че другите не работят достатъчно бързо. Вдигна на раменете си един камък, който приличаше по-скоро на скала, и Харбен го погледна с уважение. Кирсти смушка Алисия и се засмя доволно.

— С такъв мъж можеш да си построиш къща, голяма като замък — прошепна заговорнически тя.

— Много ти благодаря — отговори с усмивка Алисия и отново изпита усещането, че Кирсти знае повече, отколкото казва.

Вечерта уморените работници се събраха отново в скромната селска къща. Всички бяха весели и непрестанно се шегуваха. Доналд предизвика взривове от смях, когато разказа как Стивън дои крави и вдига огромни камъни. Старият Харбен запали доволно лулата си и се облегна на стената. За първи път от много години не мислеше за отсечената си ръка.

След два дни Кирсти и Алисия отидоха от другата страна на скалния риф, за да потърсят лишеи. Бебето, на което бяха дали името Рори Стивън, спеше в кошницата си, увито в топлото наметало на Алисия. През нощта беше паднал сняг и жените не бързаха. Двете се смееха, разговаряха за фермата и за мъжете си, доверяваха си тайни. Алисия не преставаше да се учудва на себе си. Никога в живота си не се беше чувствала толкова свободна и безгрижна. През тези дни тя не беше господарката на Макарън, която вечно имаше грижи и носеше тежка отговорност.

Изведнъж тя наостри уши и застина на мястото си. Всъщност, не беше чула подозрителни звукове, но нещо във въздуха я предупреди за наближаваща опасност. Не напразно беше живяла години наред сред мъже.

— Кирсти — проговори съвсем тихо тя. Гласът й прозвуча като заповед.

Кирсти вдигна глава и я погледна стреснато.

— Не мърдай. Разбираш ли какво ти говоря? — това вече не беше усмихнатата Алисия, а господарката на клана Макарън.

— Рори — прошепна Кирсти и очите й се разшириха от ужас.

— Чуй какво ще ти кажа. Трябва да изпълниш заповедта ми съвсем точно — отвърна настойчиво Алисия. — Иди в онзи храсталак и се скрий добре.

— Рори — повтори беззвучно Кирсти.

— Имай ми доверие — отговори твърдо Алисия. Погледите им се срещнаха.

— Да — промълви едва чуто Кирсти. Тя знаеше, че може да се довери на новата си приятелка. Алисия беше по-силна и по-бърза от нея. Рори беше най-скъпоценното нещо в живота, но тя съзнаваше, че Алисия ще съумее да го защити много по-добре от нея. Затова се обърна и пропълзя безшумно в гъстия храсталак. Избра място, което й позволяваше да вижда кошницата с бебето. Знаеше, че Алисия има много по-голям шанс да избяга със сина й. Тя беше дребна и слаба и мъжете щяха да я настигнат много бързо.

Алисия остана спокойно на мястото си. Само очите й оглеждаха бдително околността. Тя чакаше, макар да не знаеше точно какво.

Водата на потока беше бърза и плискането й заглуши тропота на конските копита. Точно в мига, когато Кирсти се скри в храсталака, иззад скалния риф излязоха четирима ездачи. Оказаха се англичани, облечени с дебели ватирани жакети и клинове. И четиримата бяха дрипави и брадясали, очите им святкаха жадно.

Те забелязаха веднага Алисия и тя видя как очите им блеснаха похотливо.

Рори се разплака, тя отиде до кошницата и взе малкия на ръце.