Джуд Деверо - Алисия

— Не е нужно да ми нареждаш как да постъпя със собствения си брат! — Тя се извърна настрана и очите й се напълниха със сълзи.

— Извинявай — изрече тихо Стивън и улови ръката й. — Не исках да прозвучи така…

Тя се отдръпна, но той я прегърна още по-здраво.

— Постъпих ужасно, като те проклех пред трупа на Крис — призна задавено той. — Бях толкова разгневен, че просто си търсех виновник. Постъпих несправедливо с теб.

Алисия притисна лице към гърдите му. Така беше копняла за силните му ръце.

— Не говори така! Ти беше прав. Аз убих и приятеля ти, и моите мъже.

Стивън помилва нежно гърба й и усети, че тя трепери с цялото си тяло. Раменете й бяха толкова тесни и крехки.

— Не си права. Отговорността беше твърде голяма за теб. — Той повдигна брадичката й. — Погледни ме в очите. Все едно вярваш ли или ми не, ние с теб си делим товара. Аз също нося част от вината за смъртта на четиримата.

— Само аз съм виновна! — повтори отчаяно тя.

Стивън сложи пръст на устните й и се вгледа в лицето й.

— Ти си толкова млада! Нямаш още двадесет години, а си длъжна да се грижиш за стотици хора, да ги пазиш дори от мен, от мъжа, който би могъл да бъде английски шпионин… — Лицето й побеля и той избухна в тих смях. — Виждаш ли, започнах да чета дори мислите ти. Сега си мислиш, че вероятно имам и други мотиви да говоря така с теб. Преценяваш, че бих могъл да бъда предател и искам да те омая със сладки думи.

Алисия се отдръпна назад и го погледна уплашено. Той наистина умееше да чете мислите й! Стивън отново се засмя.

— Аз съм далече от родината, но ти искаш да остана чужденец и в клана ти, нали? Искаш да имаш близо до себе си човек, когото да мразиш без угризения. Аз обаче нямам намерение да те оставя сама. Не искам да забравиш, че съм преди всичко твой съпруг, а после англичанин.

— Ти… ти говориш глупости. Трябва да се връщам в Ларенстън.

Стивън седна в тревата и я привлече към себе си, без да обръща внимание на протестите й.

— Утре потегляме за Англия. Как се чувстваш преди запознанството с английското ми семейство?

Алисия го погледна право в очите.

— Не съм мислила за това. — Тя си припомни пленничеството в дома на сър Томас и очите й потъмняха. — Не харесвам англичаните.

— Та ти изобщо не ги познаваш! — отговори възбудено Стивън. — Познаваш само неколцина и съм готов да призная, че повечето от тях не са особено приятни. Като видях как се отнасят към теб в дома на сър Томас, аз се засрамих от сънародниците си.

— Все пак никой от тях нямаше да ме остави да го чакам три часа пред брачния олтар.

Стивън избухна в смях.

— Ти никога няма да ми простиш онова злощастно закъснение, нали? Може би ще станеш малко по-снизходителна, когато се запознаеш със снаха ми Джудит.

— Каква е тя? — попита предпазливо Алисия.

— Красива! Добра и мила. По-умна от повечето мъже. Ръководи имението на Гевин. Крал Хенри изпитва голямо уважение към нея. Много пъти я е викал, за да чуе мъдрите й съвети.

Алисия въздъхна тежко.

— Много се радвам да чуя, че има жени, които умеят да управляват големи имения и не занемаряват задълженията си. Иска ми се баща ми да беше имал дъщеря, заслужаваща да стане лерд.

Стивън се засмя и я повали в тревата.

— За жена ти си необикновено талантлива. И си чудесна водачка на клана, повярвай!

Алисия примигна.

— За жена! Това означава ли, че се съмняваш в умението на жената да ръководи клан?

Стивън вдигна рамене.

— Във всеки случай се съмнявам в умението на една съвсем млада и красива жена като теб, която не е добре подготвена за голямата отговорност.

— Не съм била подготвена! Та аз прекарах целия си живот в учене! Знаеш, че мога да чета и смятам по-добре от теб.

Стивън не преставаше да се смее.

— За да управляваш мъже се изисква много повече от уменията по писане и смятане. — Той я погледна сериозно. — Толкова си красива! — Наведе се и я целуна жадно.

— Веднага ме пусни! Ти си един непоносим, слабоумен, тесногръд… — Тя млъкна изведнъж. Ръцете му се спуснаха към коленете й.

— Продължавай! — помоли шеговито Стивън. — Какъв съм още?

Двамата смятаха, че са сами, но не бяха. Дейвид Макарън стоеше на един близък хълм и наблюдаваше прегръдките им на студената земя.

— Тази курва! — прошепна разярено той. — Предпочете удоволствието пред доброто на брат си. Джейми Макарън е поверил клана си в ръцете на една курва! Как е могъл да помисли, че тя ще бъде по-добър лерд от мен?

Той заплаши сестра си с вдигнат юмрук. Скоро цяла Шотландия щеше да разбере кой е най-могъщият вожд в страната — истинският водач на клана Макарън.