Джуд Деверо - Алисия

— Има ли ранени? — попита уплашено тя, когато пристигна новината за пожара.

Там махна на един млад мъж, който продължаваше да се рови в димящите развалини. Момъкът се втурна към тях и Алисия изохка сподавено. На лявата му буза се виждаше голямо клеймо с формата на буквата Л.

— Макгрегър е заповядал да ти съобщят, че ще сложи клеймото си върху целия ти клан — допълни мрачно Там. — Казаха ми още, че за малко не умрял от отравяне на кръвта след допира с камата ти.

Алисия се обърна мълчаливо и се запъти към коня си. Стивън отиде при нея.

— Не се бой, няма да те поучавам — проговори тихо той, като видя израза на лицето й. — Надявам се, че си научила нещо от случилото се днес. Моята задача сега е да се справя със ситуацията.

— Какво смяташ да направиш? — попита беззвучно тя.

— Ще се опитам да постигна среща с господаря на клана Макгрегър. Трябва да сложим край на тази вражда.

— Искаш да се срещнеш с Макгрегър? — попита невярващо тя. — Той ще те убие! Той мрази англичаните дори повече от мен!

— Това е невъзможно — отговори саркастично Стивън, метна се на седлото и препусна в галоп към Ларенстън.

Само час по-късно се разгоря оживен спор, в който Алисия и Крис за първи път бяха на едно мнение. Двамата мъже, които си приличаха като братя при пристигането си в Шотландия, вече показваха значителни, не само външни различия. Крис продължаваше да носи английски дрехи — жакет от тежко кадифе и сатенени панталони до коленете, подплатени с кожа от норка, под тях чорапи от тънка вълна. Стивън беше облечен с шотландски плейд, косата му беше пораснала и се виеше зад ушите. Новата прическа много му отиваше. Краката му бяха обрулени от вятъра, а мускулите им бяха станали яки и гъвкави след всекидневните надбягвания с шотландците.

— Тя е права — говореше настойчиво Крис. — Не можеш просто да отидеш в замъка на съседния клан, да почукаш на вратата и да заявиш, че желаеш да говориш с господаря. Чувал съм какви ли не страшни истории за нрава на онзи Макгрегър. Ако не те убие на място, сигурно ще те измъчва до смърт.

— Какво друго бих могъл да сторя? Да седна в креслото си и да гледам бездейно как избиват хората ми и опожаряват къщите им?

Крис гледаше смаяно приятеля си.

— Твоите хора ли? — попита недоверчиво той. — Откога си станал шотландец?

Стивън се ухили и поглади дългата си коса.

— Шотландците са добри хора и бих се гордял да бъда един от тях. Само буйният нрав на Алисия е виновен за тази беда. Сигурен съм, че спорът може да се реши единствено по мирен път.

— Ти не знаеш ли, че враждата между двата клана трае няколко столетия? Всеки шотландски клан има врагове между своите. Какво варварство, Боже мой!

Стивън се усмихна с разбиране. Преди няколко месеца и той самият мислеше като Крис.

— Ела вътре и изпий с мен чаша уиски — покани го любезно той. — Вчера получих писмо от Гевин. Иска да му отида на гости за Коледа и да заведа и Алисия.

— Тя ще дойде ли е теб?

Стивън избухна в смях.

— Разбира се, че ще дойде. А какво ще кажеш за себе си? Искаш ли да ни придружиш?

— С най-голямо удоволствие! Омръзна ми да живея в тази студена и мокра страна. Не мога да проумея как се разхождаш полугол на този студ!

— Крис, ти не разбираш. Шотландската носия е много удобна. Нямаш представа колко много възможности разкрива…

Крис изпухтя презрително.

— Никак не ме привлича възможността да простудя най-скъпоценните части на тялото си. Знаеш ли, отдавна ми се ходи на лов! Решил съм да взема няколко от твоите и моите хора и да убия един лос.

— Само ако обещаеш да вземеш и хората на Алисия.

Крис изпухтя презрително.

— Не знам дали трябва да се чувствам обиден от предложението ти. — Като забеляза промяната в лицето на Стивън, той побърза да се поправи. — Добре, де, добре. Ще направя, каквото ми кажеш. Ако имаме трудности, голокраките шотландци ще ни помогнат. — Той се засмя и сложи ръка на рамото на приятеля си. — Утре ще се видим. Ще хапнем пресен дивеч.

Стивън дори не подозираше, че за последен път вижда Крис жив.

Зимното слънце тъкмо залязваше, когато четирима от мъжете на Алисия минаха през портата на замъка. Дрехите им бяха разкъсани и окървавени. Единият носеше на бузата си кървав знак.

Стивън беше на площадката за упражнения и слушаше внимателно Там, който му обясняваше как по-изкусно да си служи с шотландската брадва. Алисия стоеше наблизо и ги наблюдаваше внимателно.

Там забеляза запотените, изтощени мъже, захвърли брадвата и се втурна да ги посрещне. Стивън и Алисия го следваха по петите.