Джуд Деверо - Алисия

— Велики Боже! — извика смаяно Стивън. — Ти за какво ме смяташ? За чудовище? — Той я погледна втренчено, после се усмихна. — Цената, която искам, е много по-страшна. Искам да ме целунеш. Искам веднъж поне да ме целунеш доброволно, а не да се боря за благоволението ти.

Алисия се намръщи грозно и понечи да му каже какво да направи с яденето и с целувките си — на галски, разбира се, защото беше сигурна, че той ще я разбере. Ала всеки шотландец поставя на първо място практичността. Не можеше да допусне хубавите ястия да се развалят.

— Добре — прошепна тя. — Ще те целуна. — Приведе се напред и докосна устните му със своите. Стивън протегна ръце да я прегърне, но тя го бутна настрана. — Целувката е моя! — настоя с усмивка тя. Стивън се засмя и се отпусна назад.

Устните й продължиха сладката си игра. Шумът на дъжда отвън създаваше илюзията, че двамата са съвсем сами на света. Стивън не се помръдваше. Беше й казал, че няма чувство за хумор. Я сега да видим какво е разбирането ти за хумора, англичанино!

Стивън отвори очи, но щом устата на Алисия завладя отново неговата, веднага ги затвори. Този път целувката не беше мека и нежна, а жадна и настойчива.

Само след минута Стивън загуби самообладание, равнодушието му отлетя нанякъде много далеч. Той обхвана с две ръце хълбоците на Алисия и падна на глинения под. Тя само се засмя гърлено и отблъсна ръцете му.

— Целувката е моя — повтори задъхано тя. Едната й ръка се мушна под тила му, другата се спусна към бедрото му. Той носеше шотландските си одежди, следователно беше гол под наметалото и ризата. Сантиметър по сантиметър ръката й се плъзгаше по бедрата му, милваше вътрешната им страна, продължаваше безмилостно пътя си нагоре. Когато го докосна между краката, очите му се отвориха изумено. В следващия момент той метна Алисия по гръб и прехвърли крак върху бедрата й.

— Не бива така! — укори го с усмивка тя и го отблъсна. — Цената, която ми поиска, беше една целувка. — Тя дишаше така тежко, че едва можеше да говори. Сякаш беше пробягала няколко мили под ледения дъжд.

Стивън още не можеше да се опомни. Гледаше я и клатеше глава, сякаш първо трябваше да се научи да говори. Алисия опря ръце в гърдите му и заговори делово:

— Ти ми обеща, че ако ти дам една истинска целувка, ще ми позволиш да се нахраня. Мисля, че точно това направих.

— Алисия! — прошепна с пресекващ глас Стивън, сякаш беше на умиране.

Тя се усмихна злорадо и се претърколи настрана.

— Само посмей да кажеш, че шотландците не държат на думата си!

— Ох! — простена театрално Стивън. — Откакто те познавам, остарях с двадесет години. Миналата нощ сложи упойка във виното ми, после се спусна по най-стръмната скала, която съм виждал някога, а сега и това! Какво ли ме очаква занапред? Сигурно ще ме сложиш на колелото за мъчение. Или предпочиташ да ме наливаш с вода, докато се подуя и се пръсна?

Алисия избухна в смях и му подаде голямо парче печено свинско. Самата тя не преставаше да яде и устните й блестяха от мазнина.

— Как намери тази къща? Кой приготви яденето? Откъде знаеше, че ще се върна по крайбрежните скали?

Сега беше редът на Стивън да се изсмее в лицето й. Той захапа сочното месо, без да отговаря. Още не се беше възстановил от ръката й между бедрата си. Там не беше преувеличил предимствата на шотландския костюм, даже напротив.

— Дъглас е ходил при Там — каза след малко той и гласът му отново стана сериозен. — Много ми се иска да дойде денят, когато хората ти ще идват при мен, не при теб. Не е редно да научавам всичко от втора ръка.

Алисия не преставаше да яде. Сега устата й беше пълна с пастет.

— Дъглас е изпълнил синовния си дълг.

— За какво говориш?

— За Дъглас. Той е син на Там.

— Така ли? А аз мислех, че синът на Там е убит от англичаните.

Тя го изгледа унищожително, но Стивън продължи невъзмутимо да маже масло на хляба си.

— Някои мъже имат по много синове. Баща ми се шегуваше, че Там се опитва да постави началото на нов клан. Той има дузина синове, или по-точно щеше да има, ако англичаните не бяха…

Стивън вдигна ръка, за да я спре.

— Как се казват синовете му?

— Дъглас, Алекс, Йърл и Франсис са най-големите. Има още няколко сина, които са твърде млади, за да носят оръжие. Новата му жена скоро ще го дари с още един син.

Стивън избухна в смях. Тихата вода е най-дълбока, каза си развеселено той.

— Защо не отговори на въпросите ми? — попита с пълна уста Алисия. — Защо ме доведе тук?