Джуд Деверо - Алисия

— Лъжеш се! Освен това нашите кланове враждуват от столетия насам.

— Това не е вярно. Нападенията на пасищата и кражбите на говеда са само един вид спорт, премерване на силите. Това не е истинска война.

— Какво разбираш ти! Ти си англичанин. — Тя му обърна гръб и затърси нещо в чантата на седлото си.

Стивън сложи ръка на рамото й.

— Обещай, че никога вече няма да слагаш упойващи вещества във виното ми.

— Не мога да дам такова обещание!

Той я обърна към себе си и я погледна право в очите.

— Няма да допусна капризите на едно глупаво момиче да застрашат живота на хората ми!

Алисия го блъсна с все сила.

— Момиче! Аз съм господарката на клана Макарън. Стотици мъже и жени се подчиняват на заповедите ми и ме уважават.

— И те оставят да правиш, каквото си искаш, защото познават дързостта ти! Ти си умна жена, преценките ти са мъдри. Ала нямаш опит, за да водиш война. Не си способна да поведеш мъжете в истински бой. Това е моя задача.

— Моите мъже няма да те последват.

— Разбира се, че ще ме последват. Трябва само да съм буден, за да ги поведа. — Тя не отговори и той я погледна втренчено. — Помолих те да ми дадеш едно обещание. Сега ще си го взема сам. Ако ме упоиш още веднъж, ще загубиш кучето си.

Алисия го погледай стреснато.

— Раб винаги ще се връща при мен.

— Не и ако лежи на няколко стъпки под земята.

— Нима си готов да убиеш кучето ми, за да получиш онова, което искаш?

— Готов съм да убия стотина коне и кучета, за да спася един мъж, все едно шотландец ли е или англичанин. Когато не съм при тях, за да ги пазя, животът им е изложен на опасност. Освен това не мога да живея цял живот със страха, че жена ми не ми позволява да изпълня дълга си и предпочита да ме упои и да ме захвърли в леглото.

Изведнъж случилото се й дойде твърде много. Битката на пасището, дългата езда, страшната буря и страхът, който преживя при спасяването на Алекс, бяха опънали нервите й до скъсване. Тя коленичи в калта, прегърна Раб и раменете й се разтресоха от ридания.

— Англичаните ми взеха всичко — заговори през сълзи тя. — Убиха баща ми и тримата помощници, между които трябваше да си избера съпруг. — Тя вдигна глава и в очите й пламна дива омраза. — Защо не убиеш Раб още сега? И Там? Защо не опожариш замъка ми? Защо не…

— Ти си толкова уморена, че изобщо не чуваш какво говориш.

Алисия пусна кучето и се изправи с последни сили.

— Как да обичам един мъж, като не мога да му имам доверие? — изплака тя и се отпусна безсилно в прегръдката му.

Късно след обед Стивън най-после спря пред стара каменна къща. Задната й стена беше вградена в нисък хълм, покривът беше настлан с парчета торф. Започна отново да вали, след като наметалото на Алисия едва беше изсъхнало.

Тя спря коня си, но не слезе от седлото. Беше твърде уморена, за да направи и най-простото движение.

Стивън сложи ръце на хълбоците й.

— Гладна ли си? — попита с усмивка той, свали я от коня и я отнесе в къщата.

В голямата стая беше запален огън от торф, който разпръскваше приятна топлина. Стивън я сложи на един стол до стената и се обърна към вратата.

— Ще се погрижа за конете — рече тихо той и излезе.

Алисия изобщо не забеляза, че е останала сама.

Стивън се върна скоро и я изгледа подигравателно.

— А аз си мислех, че шотландците са твърд народ. — Като видя как жена му стреснато отвори очи и се изправи на стола, той избухна в смях. — Я виж какво има тук. — Отвори раклата до отсрещната стена и извади гърне с ароматен бульон, парче черен хляб, риба, зеленчуци и плодове.

Алисия гледаше невярващо великолепното ядене. Едва когато Стивън премести стола й до масата и пъхна в ръката й парче свинско печено, тя повярва, че сънят е станал действителност. Стивън се усмихна и дръпна парчето от ръката й.

— Всичко си има цена — проговори спокойно той.

Алисия се отдръпна от него и очите й се вледениха. Понечи да скочи от стола, но Стивън я улови за рамото и я натисна да седне.

— Ти май нямаш никакво чувство за хумор!

— Не мога да се шегувам с англичанин, който е решил да убие кучето ми.

Стивън я привлече към себе си.

— Едно трябва да ти се признае — ти оставаш вярна на себе си независимо от обстоятелствата. Как мислиш, каква цена ще поискам за тази великолепна вечеря?

— Да положа пред теб клетва за вярност и да накарам хората си да сторят същото. Да ти обещая, че ще вървя след теб дори ако трябва да се бия със собствения си клан. — Гласът й беше безизразен.