Джуд Деверо - Алисия

— Мислех, че дългата езда ще охлади малко гнева ми. Освен това не исках никой да ни смущава.

Той хвърли злобен поглед към Алисия, но и това не можа да развали апетита й.

— Там се опитвал да ме събуди, но като не успял, повикал Мораг. Тя ми приготвила „освежаващо питие“ — отвратителна отвара, която едва не ме уби! Още преди да дойда на себе си, вече бяхме възседнали конете си и летяхме към крайбрежните скали. Пристигнахме тъкмо когато изтегляха Алекс на платото. — Той остави настрана оглозганата пилешка кост и продължи с нарастващ гняв: — Защо онези проклети мъже спуснаха именно теб по скалата? Не можаха ли да измислят нещо по-умно?

Алисия остави настрана парчето сладкиш и очите й засвяткаха.

— Ти още ли не можеш да проумееш? Защото аз съм господарката на клана Макарън! Аз съм тази, която разрешава или забранява. Моите мъже изпълняват заповедите ми, не обратното.

Стивън стана и хвърли още малко торф в огъня. Английското му възпитание се съпротивляваше отчаяно срещу такива думи.

— Ти не си достатъчно силна, Алисия. Те са мъже. Ами ако Алекс беше в безсъзнание? Какво щеше да направиш тогава?

Алисия реши да прояви търпение. Усещаше, че той се опитва да я разбере.

— Аз се спуснах по скалата, защото съм тънка и стройна. Издатината, на която висеше Алекс, беше толкова тясна, че нито един мъж нямаше да може да се закрепи. Освен това тежестта му щеше да разклати камъка и двамата с Алекс щяха да полетят в пропастта. Ако Имаше по-добра възможност за спасяването на Алекс, мислиш ли, че нямаше да прибягна до нея?

— По дяволите! — прекъсна я с въздишка той. — Не мога да понеса толкова много умни думи наведнъж!

Алисия примигна, после избухна в смях. Той беше напълно откровен и не я подиграваше.

— Нима не знаеш, че има водачи, които използват разума вместо мускулите си?

Той я погледна втренчено, после протегна ръце и я прегърна.

— Бях побеснял от гняв — зашепна в ухото й той. — Отначало не повярвах на мъжете, които ми казаха, че висиш някъде долу в пропастта. Мисля, че успях да си поема въздух едва когато те видях пред мен жива и здрава.

Тя вдигна глава и го погледна изпитателно.

— Ако бях загинала, Там със сигурност щеше да ти припише част от имотите ми.

— Имоти! — изфуча сърдито той и взе лицето й в ръцете си. — Понякога си ужасно глупава, дори за жена. — Тя се дръпна, но той я сграбчи за косата и неочакваната болка извика сълзи в очите й. — Трябва да те накажа за тази обида. Да, мисля, че ще удължа още малко тази прекрасна вечеря. — Гласът му звучеше дрезгаво. Устните му се впиха в нейните и той я зацелува като умиращ от жажда. Прегърна я и я отнесе пред огъня. Съблече я бавно, като целуваше всяко голо местенце по тялото й.

— Ела при мен! — прошепна страстно тя.

Сега обаче беше негов ред да я измъчи. Когато ръцете й потърсиха голото му тяло, той ги бутна настрана. Продължи да я целува и се засмя, когато тялото й се изви насреща му. Тя го притегли за косата, за да може да го целуне, но той отново се засмя и продължи сладкото мъчение. Зарови лице между гърдите й, а след малко седна и загледа замаяно красивото й тяло.

Без да бърза, той свали дрехите си и полегна до нея. Алисия помилва голата му кожа и простена от наслада.

— Стивън — прошепна тя и този път в гласа й имаше искрена нежност.

— Тук съм — прошепна страстно той и я притегли към себе си…

Само след две седмици предсказанието на Стивън, че Макгрегър ще поиска да си отмъсти на Алисия за понесеното унижение, стана действителност.

Той беше използвал тези две седмици, за да се учи от мъжете на Алисия. Случилото се при първото нощно нападение на Макгрегърови го бе убедило в необходимостта да се запознае по-подробно с шотландското бойно изкуство. Научи се да бяга на къси и дълги разстояния, да се бие с късия, но доста тежък клеймър, да сваля и намята плейда само за няколко секунди. Краката му станаха още по-мускулести и получиха здрав кафяв загар. А когато падна първият сняг, беше свикнал дотолкова с климата, че продължи да ходи с голи крака.

Алисия наблюдаваше действията му с недоверие, което изчезваше само нощем в брачното легло. През последните седмици със Стивън беше станала такава промяна, че тя бе забравила нощната битка на пасището и обидата, която бе нанесла на врага с изписването на инициалите си върху рамото му. Струваше й се, че от онази бурна нощ са минали месеци. Точно тогава пристигна първата вест от вражеския лагер: Макгрегър бил толкова бесен от нежелания й подарък, че изгорил три селски къщи по северната граница на земята й.