Джуд Деверо - Алисия

Той се облегна назад в стола си и помилва бедрото й. Усмихна се, като усети реакцията й, и продължи милувката. Алисия се обърна към него е полуотворени устни и топъл поглед.

— Сега не е нито времето, нито мястото за такива неща — прошепна тя и в гласа й имаше искрена тъга.

— Тогава да се качим в стаята си.

Тя се усмихна изкусително.

— След малко. Първо искам да опиташ новата ми напитка. Приготвих я от вино и плодов сок и я подправих с шотландски билки. — Тя му подаде сребърната чаша и го погледна с очакване. Стивън не обърна внимание какво пие. Алисия флиртуваше с него! Това не се беше случвало никога и кръвта му закипя. Дългите й мигли се сведоха над огромните очи, блестящи като сини перли. Върхът на езика й помилва долната устна и по гърба на Стивън пролазиха тръпки.

— Ела с мен! — прошепна дрезгаво той и стисна ръката й.

Тя изглеждаше готова да се подчини на желанието му!

Той започна да се прозява още преди да изкачат стълбата. Когато Алисия отвори вратата на спалнята им, очите му вече се затваряха.

— Нещо не е наред — промърмори сънено той. Дори езикът отказваше да му се подчинява.

— Уморен си, това е всичко — прошепна съчувствено тя. — Цял ден си бил навън с Там, а аз знам колко досаден е той, когато иска да постигне нещо. Ела, ще ти помогна!

Тя го улови през кръста и го отведе до леглото. Стивън падна тежко върху завивката. Крайниците му тежаха като олово и бяха негодни за нищо.

— Много съжалявам. Аз…

— Тихо, не говори повече — усмихна се Алисия. — Сега ще си отпочинеш. След като се наспиш, ще се чувстваш много по-добре.

Стивън нямаше друг избор, освен да я послуша, и само след минута потъна в дълбок сън.

Алисия смръщи чело и го погледна изпитателно. Дано не беше сложила твърде много упойващо средство във виното му. Като го видя дълбоко заспал, отпуснат и раним, тя изпита необичайни угризения на съвестта. После тръсна решително глава и си каза, че е била длъжна да постъпи така. Той нямаше право да й се пречка с железните си рицари. Тя трябваше да докаже на Макгрегърови, че никой няма право да краде безнаказано говедата й.

Тя беше готова да излезе, когато хвърли бърз поглед назад и въздъхна недоволно. Върна се при Стивън и събу ботушите му. Той не се помръдна, не я попита нищо, не я погледна, не поиска нищо от нея. Алисия приглади назад непокорните руси къдрици и, подчинявайки се на някакъв внезапен импулс, се наведе и целуна нежно зачервената му буза. После изведнъж отскочи назад, укорявайки се за глупостта си. Какво толкова се беше загрижила за някакъв си англичанин?

Десетина въоръжени мъже вече я чакаха с оседлани коне. Тя заметна дългата си пола над коленете и възседна любимия си кон. Нямаше нужда от заповеди. Всички знаеха какво трябва да направят и препуснаха безшумно след водачката си по тесния скалист мост към сушата.

Осведомителят на Дъглас беше казал истината. Предстоеше нападение над стадата им. Малкият отряд напредваше толкова бързо, колкото позволяваха конете. След около два часа слязоха от седлата и се промъкнаха навътре в гората.

Алисия вървеше напред и скоро чу чужди стъпки. Тя се спотаи в сянката на едно дърво и вдигна ръка — сигнал за хората й да спрат. После описа кръг и мъжете се разпръснаха безшумно по околните дървета, за да обградят крадците. Само Дъглас остана до нея.

Когато инстинктът и опитът й подсказаха, че хората й са заели позиция, тя нададе пронизителен вик, който подплаши задрямалите говеда. Макгрегърови захвърлиха въжетата и извадиха късите си мечове. В следващия момент хората на Алисия се втурнаха срещу тях. Всички бяха захвърлили наметалата и се движеха свободно в широките си ризи. Варварските им бойни викове отекваха оглушително и стените на долината. Алисия захвърли полата си и продължи да се бие само по късата риза и карирания плейд, който едва скриваше коленете й. Все пак тя се стараеше да остане на заден план, за да ръководи битката, без да пречи на мъжете със слабите си сили. В такива минути винаги се проклинаше, че е само слаба жена.

— Йърл! — изкрещя предупредително тя и викът й дойде тъкмо навреме, за да предпази един от младите мъже от двуострия меч, който изсвистя над главата му. След секунда Алисия се втурна през тревата, за да попречи на друг Макгрегър да нападне един от хората й в гръб. На лунната светлина блесна кама, която сочеше право в сърцето на Дъглас — а той беше изпуснал оръжието си! — Дъглас! — извика Алисия и му хвърли своя меч. Мъжът от клана Макгрегър се обърна да види какво става и в същия момент Дъглас заби камата си под ребрата му. Мъжът политна напред и падна, по лице в тревата.