Джуд Деверо - Алисия

— Защо я доведе тук? Нали ме убеждаваше, че можеш да я имаш когато и където си поискаш! — проговори жената с режещо подигравателен глас, който никак не отиваше на лицето й.

Роджър седна на един стол с гръб към Алисия.

— Нямах друг избор. Когато започнах да й разказвам за Стивън, тя отказа да ме изслуша.

— Отказала е да те изслуша? — понита недоверчиво жената. — Проклети да са всички Аскотови! Какво търсеше Стивън в двора на крал Хенри?

Роджър махна сърдито с ръка.

— Убеждаваше го да спре нападенията срещу шотландците. Само да можеше да го видиш! Разплака целия двор е трогателните си истории за благородните шотландци и за несправедливостите, които им причиняват англичаните.

Алисия затвори за момент очи и се усмихна с безкрайна любов. Стивън, помисли си тя, скъпи мой, верни мой Стивън! Върна се бързо в действителността и се укори, че губи ценно време в подслушване, вместо да действа. Трябваше да избяга от затвора си.

Ала следващите думи на Роджър я приковаха към мястото й.

— Откъде, по дяволите, можех да зная, че ти си използвала отсъствието ми, за да отвлечеш Мери Аскот?

Алисия се вцепени от ужас. Постара се да остане неподвижна и напрегна слух, за да чуе всяка дума.

Жената извърна лице и когато се усмихна, Алисия видя изгнилите й зъби.

— Аз исках да отвлека жена му, не сестра му — промълви замечтано тя.

— Говориш за Джудит, нали?

— Точно така! Тази курва ми открадна Гевин!

— Не съм сигурен, че някога е бил твой — промърмори недоволно Роджър. — Дори да е било така, ти го отблъсна и предпочете да се омъжиш за скъпия ми брат, Господ да успокои душата му!

Жената не го слушаше. Роджър помълча малко и попита:

— Защо отвлече Мери, след като искаш Джудит? — Гласът му прозвуча равнодушно, сякаш говореше за времето.

— Срещнах я по пътя. Тъкмо се връщаше към проклетия си манастир. Сама ми падна в ръцете. Нали знаеш, че искам да убия всички Аскотови — един по един, бавно и мъчително! Все едно ми е с кого ще започна. Разкажи ми нещо за пленницата си. Тя е жената на Стивън, така ли? — Жената говореше сякаш в празното пространство, без да обръща към Роджър другата страна на лицето си.

— Алисия се е променила. Докато живееше в Англия и не беше станала жена на Стивън Аскот, можех да й влияя сравнително лесно. Разказвах й невероятни истории за бабите и братовчедките си от Шотландия. — Той избухна в подигравателен смях. — Как можа да повярва, че имам роднини между мръсните шотландци?

— Ти ли я накара да поиска турнир за ръката си? — попита красивата жена.

— Не ми беше трудно да й внуша тази идея — отговори самодоволно Роджър. — Тази жена няма и капчица ум в главата си, а онзи Аскот беше достатъчно глупав, за да се съгласи. Беше полудял по нея и буквално я пронизваше с горещите си погледи.

— Чух, че била много красива — промълви горчиво дамата.

— Нито една жена не е толкова красива, че да може да се сравни със земята, която притежава. Ако се бе омъжила за мен, щях да заселя в земите й английски селяни, за да я обработват. Тъпите шотландци вярват, че трябва да споделят земята си с крепостните.

— Само че загуби турнира — отбеляза спокойно дамата.

Роджър скочи и едва не преобърна стола.

— Това копеле! — изруга ядно той. — Направи ме за смях пред цяла Англия! Всички ми се подиграват!

— А по-добре ли беше да те убие, както си настоял? — попита меко жената.

Роджър се изправи гордо.

— А ти би ли предпочела да беше мъртва? — парира я сърдито той.

Дамата сведе глава.

— Да, о, да! — прошепна задавено тя, после рязко се изправи. — Но ние с теб ще си отмъстим, нали, Роджър? Вече имаме жената на Стивън и сестрата на Гевин. Кажи какво ще правим с тях!

Роджър се усмихна.

— Алисия принадлежи на мен. Ако не мога да имам земята й, ще се задоволя с нея. Мери, разбира се, е твоя.

Дамата вдигна ръка.

— Тази малка монахиня започва да ме нервира. Тресе се от страх и избухва в плач при всяка моя дума. Може би е по-добре да я изпратя обратно в къщи, нарязана на парчета — изсъска злобно тя и обърна лице към вратата.

При вида на обезобразената половина Алисия изпусна шумно въздуха от дробовете си. Самата тя не знаеше кое я уплаши повече — грозният белег или страшните заплахи по адрес на Мери. Във всеки случай вдигна шум и Роджър се втурна светкавично към вратата. Преди Алисия да е успяла да се помръдне, той я сграбчи за рамото и я въведе в стаята.

— Ето я и нея! — изсмя се тържествуващо жената. — Я да видим как изглежда една отвлечена шотландка! И то господарка на клан!