Джуд Деверо - Алисия

— Какво съобщение ми носите? — попита настойчиво Алисия. — Кирсти сигурно има нужда от мен?

— Да — отговори с усмивка Роджър. Аз също имам нужда от теб, красавице, каза си той и се наведе да целуне ръката й.

Алисия лежеше в леглото си и се взираше напрегнато в тавана. Цялото й тяло пулсираше от вълнение. Когато Там й съобщи за посланието на Макгрегър, тя го изслуша с половин ухо, защото беше твърде заета със собствените си проблеми. Сега обаче имаше истински шанс да стори нещо, което щеше да се хареса на Стивън. Той постоянно й натякваше, че е време да подобри отношенията си със съседния клан. Кирсти беше подготвила пътя й.

Роджър Чатауърт й разказа една наистина невероятна история за срещата си с Кирсти и как тя го помолила да предложи на Алисия да дойде в земята на Макгрегър. Първата среща между Макарън и Макгрегър трябваше да се състои следващата нощ. Изричното условие на Макгрегър беше двамата да бъдат сами. Защото членовете на клана Макгрегър бяха срещу официалното сдобряване, а хората на Макарън също нямаше да бъдат особено доволни. Кирсти беше положила огромни усилия, за да издейства частен разговор между двамата господари. Освен това тя изпращаше сърдечни поздрави на Алисия и Стивън и ги молеше да се съгласят със срещата, за да могат двата клана най-после да заживеят в мир.

Алисия отметна завивката и отиде до прозореца. Луната още не беше залязла. Беше се уговорила да се срещне е Роджър Чатауърт при оборите. Тя щеше да го изведе незабелязано от замъка, за да отидат до мястото, където ги чакаха Кирсти и Доналд.

Не й беше лесно да изчака уговорения час. Облече се бързо, после седна на леглото и прегърна възглавницата, на която спеше Стивън.

— Скоро, любов моя, скоро — прошепна с копнеж тя. Ако успееше да извоюва мир между двата клана, можеше да се яви пред мъжа си с гордо вдигната глава. Тогава той щеше да повярва, че е удостоил с любовта си една наистина достойна жена.

Раб я последва надолу по стълбата, като стъпваше безшумно. Усещаше, че господарката му е напрегната и трябва да пази тишина.

Роджър Чатауърт излезе от сянката, безшумен като шотландец.

Алисия му кимна кратко и даде знак на Раб да стои спокойно. Кучето не обичаше Роджър и дори сега не скриваше злобата си. Роджър я последва по тясната пътека, която водеше към сушата. Трябваше да минат по тесния скален мост и той се хващаше често за ръката на Алисия, за да не загуби физическото си и душевно равновесие. Понякога се вкопчваше уплашено в нея, спираше и чакаше дишането му да се успокои.

Алисия се опитваше да не показва отвращението си. Вече знаеше, че не всички англичани са като Роджър. Между тях имаше смели, открити мъже като съпруга й и братята му. Те бяха мъже, на които една жена можеше да се опре и да потърси помощ, а не обратното.

Когато най-после излязоха на сушата, Роджър въздъхна облекчено. Конете ги чакаха. Докато излязат от долината на Макарън, двамата пазеха мълчание. Алисия го водеше по самия бряг. На няколко пъти трябваше да спира, защото Роджър губеше пътеката. Нощта беше беззвездна и тя се ориентираше инстинктивно.

Малко преди разсъмване двамата спряха на едно било, от което се разкриваше цялата равнина.

— Уморена ли сте, лейди Алисия? — попита с треперещ глас Роджър. Очевидно беше изтощен от нощната езда, защото слезе от коня.

— По-добре да продължим — възрази спокойно Алисия. — Не сме много далеч от Ларенстън и ако мъжете забележат…

Тя млъкна като попарена. Не можеше да повярва в онова, което ставаше пред очите й. Роджър Чатауърт грабна от седлото си тежката брадва и замахна към Раб. Кучето гледаше към господарката си, загрижено повече за нея, отколкото за себе си, и не усети веднага удара. Блестящото острие се стовари върху гърба му и то се просна на земята в цялата си дължина.

Алисия скочи от коня си и падна на колене в мократа трева Макар че беше много тъмно, тя различи зейналата рана в десния му хълбок.

— Кучето ви е мъртво — проговори студено Роджър. — Качете се на коня си! Трябва да продължим!

Алисия скочи като ужилена.

— Мръсник! — Без да губи енергията си за повече думи, тя се хвърли към него, стиснала в ръка камата си. Острието й беше насочено право към гърлото му.

Роджър не беше подготвен за това внезапно нападение и политна назад. Ножът мина на косъм от шията му и се заби в рамото. Той сграбчи Алисия за косата и се опита да извие главата й назад. Коляното й се стрелна нагоре и го улучи болезнено между краката. Когато десницата й отново се устреми към гърлото му, ти усети как четири чифта ръце я сграбчиха и я издърпаха назад.