Джуд Деверо - Алисия

Алисия се взираше като замаяна в лицето й. Красивата, нежна жена беше ужасно обезобразена. Бузата й беше като насечена, окото беше изтеглено надолу, а устата се извиваше нагоре. Белезите й придаваха зъл вид. Впечатлението беше много страшно.

— Гледай ме, колкото си искаш! — изсъска гневно жената. — Запомни всеки белег, защото ще платиш за това страшно дело!

Роджър пусна Алисия и улови ръцете на дамата.

— Седни и се успокой! — заповяда строго той. — Имаме важна работа, а и ми омръзна за слушам тирадите ти.

Дамата приседна на крайчеца на стола, без да откъсва поглед от Алисия.

— Къде е Мери? — попита тихо Алисия. — Ако и освободите, няма да се опитвам да бягам. Можете да правите с мен, каквото искате.

Роджър избухна в грозен смях.

— Много сте благородна! Само че нямате нищо, което да заложите. Няма да ви дам втора възможност за бягство.

— За какво ви е Мери? Тя не е в състояние да причини зло дори на муха.

— А това нищо ли е? — изпищя дамата и попипа обезобразеното си лице.

— Мери не го е направила — отговори убедено Алисия. Вече беше разбрала, че белезите показват истинския характер на непознатата.

— Млъкнете и двете! — заповяда остро Роджър и се обърна към Алисия: — Това е съпругата на брат ми, лейди Лилиан Чатауърт. И двамата имаме сериозни основания да мразим семейство Аскот и сме се заклели да ги унищожим.

— И ще го направим! — подкрепи го със злобен смях Лилиан.

— Но Мери… — заекна ужасено Алисия.

Роджър стисна до болка ръката й.

— Никога ли не мислите за себе си?

— Знам какво желаят мъжете като вас — отговори студено тя. — Не можете ли да спечелите поне една жена без лъжи и предателство?

Роджър се отдръпна назад е побеляло от гняв лице. Вдигна ръка да я удари, но хихикането на Лилиан отклони вниманието му.

— Затова ли отиде чак в Шотландия, Роджър? Затова ли трябваше първо да я вържеш и да я докараш в колата като чувал брашно?

Роджър погледна едната жена, после другата, сграбчи Алисия за рамото и я изведе от стаята. Качи се на горния етаж, спря за миг пред зарезената врата, изгледа я с колебание и продължи пътя си към края на коридора. Блъсна я в една стая с дебела дървена облицовка и широко легло. Алисия полетя напред и падна върху ниския диван, тапициран с кафяво кадифе и украсен със златни шнурове.

— Съблечи се! — заповяда ледено мъжът.

Алисия се усмихна гордо.

— Никога — отговори любезно тя.

Роджър отговори на усмивката й.

— Ако държиш да запазиш живота на Мери, няма да се противиш. Ако ми откажеш още веднъж, ще заповядам да отсекат пръстите й един по един.

Алисия го погледна смаяно и разкопча брошката си с треперещи пръсти. Роджър приседна на резбованата ракла в ъгъла и я загледа напрегнато.

— Знаеш ли, че в нощта на сватбата ти се напих като свиня? — попита с треперещ глас той. — Не, разбира се, че не знаеш. Обзалагам се, че изобщо не си помислила за мен. Не обичам да ме използват като послушен инструмент. Ти злоупотреби с мен в играта си със Стивън Аскот.

Алисия престана да разкопчава ризата си.

— Не съм злоупотребила с вас! Ако бяхте спечелили турнира, сега щях да бъда ваша съпруга. Бях уверена, че сте искрен с мен, когато показвахте загриженост за клана ми.

Мъжът изпухтя презрително.

— Не ме залъгвай! Искам да те видя. Искам най-после да разбера струваше ли си да изтърпя този позор, тези болки!

Алисия прехапа долната си устна. Той сам се бе опозорил. Искаше да му каже това, но го преглътна. Трябваше да пази Мери.

Ръцете й трепереха. Никога не се беше събличала пред мъж. Само Стивън имаше право да я вижда гола. Трябваше да стисне здраво зъби, за да прогони напиращите сълзи. Стивън никога вече нямаше да се докосне до нея, щом узнаеше, че е принадлежала на друг мъж. Той беше луд от ревност и търсеше изневярата във всяко нейно действие. Как ли щеше да се отнася към нея, когато Роджър Чатауърт я изхвърлеше от леглото си?

Тя се изправи, откопча колана и пусна полата си на пода. Как щеше да реагира на чуждия мъж? Стивън трябваше само да я погледне и по тялото й се разливаха сладостни тръпки. Щом сложеше ръка на коляното й, тя се разтреперваше от страст. Дали Роджър щеше да постигне същото?

— Побързай! — заповяда Роджър. — Знаеш ли откога чакам този миг?

Алисия затвори за миг очи и пое дълбоко въздух. После остави ризата да се свлече на пода. Вирна упорито брадичка, изпъна тесните си рамене и се предложи на жадния му поглед. Роджър грабна една запалена свещ и пристъпи към нея.