Джуд Деверо - Алисия

Той я прегърна силно и отново впи устни в нейните. Притисна я във възглавниците и ръцете му замилваха гърдите й. Устата му нежно захапа едното розово връхче.

— Не, Роджър, нямам намерение да се браня — продължи с усмивка Алисия. — Това, което правиш с мен, не ме засяга. Признавам, бях любопитна да видя как ще реагирам на интимностите с друг мъж. Знаеш ли, Стивън често се оплакваше, че го преследвам безмилостно и не му давам време да си отдъхне…

Тя се изсмя тихо, скръсти ръце под главата си и се загледа към синия балдахин над леглото.

— Е, Стивън не винаги казва истината. — Смехът й беше гърлен и страстен. — Но сега открих, че не е същото. Вие ме докосвате на същите места като Стивън, а аз не изпитвам нищо. Нищичко. Странно, нали?

Тя погледна невинно Роджър, който се бе привел над нея и я гледаше с разширени от изненада очи.

— Много съжалявам. Не исках да ви обидя. Сигурна съм, че има жени, които ви харесват. Вероятно аз мога да принадлежа само на един мъж, затова не реагирам…

Роджър вдигна ръка да я удари и очите й се вледениха.

— Няма да се отбранявам, нито ще отговарям на милувките ви. Сигурно ви е яд, че не сте и наполовина толкова мъж, колкото Стивън Аскот? Нито в леглото, нито на арената.

— Затова ще те убия! — изкрещя Роджър и се хвърли върху нея. Алисия се претърколи светкавично настрана и той падна по лице върху матрака. Тя скочи от леглото и се огледа за някакво оръжие. Не намери нищо.

Роджър се хвърли да я улови, но застина насред движението. Проклятие! Тази жена беше съвършена. Разпуснатите черни коси падаха покрай лицето й като пламъците на черния адски огън. Силното, гордо изправено тяло представляваше мъчително предизвикателство. Тя беше зашеметяваща като езическа богиня, която го караше да се чувства слаб и безпомощен.

Всяка дума, която Алисия бе казала за съпруга си, се забиваше като нож в сърцето му. Тя познаваше мъжете. Всяка нова обида беше като кофа с ледена вода върху пламтящата му страст. Кой мъж би се осмелил да я вземе, като знаеше, че тя му се надсмива. Ако се страхуваше от него, той щеше да я изнасили. Но не можеше да понесе смеха й.

— Стража! — изрева ядно Роджър.

Алисия разбра, че тази нощ няма да сподели леглото му, и грабна дрехите си. Когато вратата се отвори, вече беше увита в карираното наметало.

— Отведете я в източната стая — заповяда уморено Роджър. — Ако й позволите да избяга, ще платите с главите си.

Алисия задиша по-спокойно едва когато се озова зад здраво заключената врата на затвора си и се пъхна в топлото легло. Страхът за Мери не преставаше да я измъчва. Китките и глезените й бяха посинели и подути. А преживяното с Роджър отне и последните й сили.

Когато беше още момиче, един ден бе излязла на езда сама с един от войниците на баща си. Когато слязоха да си починат и да напоят конете, мъжът я хвърли на земята и започна да я съблича. Алисия беше напълно невинна и се уплаши до смърт. Когато мъжът също се съблече и застана пред нея, горд с коравия си, щръкнал член, Алисия, която беше виждала само разгонени жребци и бикове, избухна в луд смях. Мъжът се смали буквално пред очите й. Тя не само избягна изнасилването, но и научи нещо много важно. Първо, че никога не бива да излиза на езда сама с мъж, и второ, че страхът й възбужда мъжете, докато смехът и подигравките ги унищожават.

Алисия не каза на баща си за случилото се. След три месеца мъжът бе убит при едно нощно нападение на пасището.

Искаше й се да изпитва удовлетворение, че е наказала Роджър, но не можеше. Усещаше само тъга и копнееше да бъде при Стивън. Толкова се нуждаеше от него. Той беше целият й живот. Само той можеше да я пази от глупостите й. Ако беше в Ларенстън с нея, Раб щеше да бъде жив, а тя нямаше да попадне в ръцете на Роджър Чатауърт.

Брайън Чатауърт се промъкваше предпазливо по стълбата, която водеше в подземието. Къщата на семейство Чатауърт беше построена върху стара крепост, завладяна и разрушена някога от дядото. Много хора твърдяха, че над къщата, построена върху жилището на врага, тежи проклятие.

Брайън си припомни думите на брат си, че в дома им броди призрак, и се усмихна. Роджър се чувстваше задължен да защитава брат си и сестра си, да ги предпазва от коварството на света. Когато бяха още деца, те наистина имаха нужда от защита. Ала след смъртта на Едмънд двете деца бяха станали възрастни и брат им нямаше право да крие нищо от тях. Някъде в подземието плачеше жена и Брайън беше решен да разбере какво става. Може би някоя от слугините в кухнята се бе влюбила в Роджър и плачеше, защото той не отговаряше на чувствата й. Брайън знаеше, че брат му е твърдо убеден в невежеството му относно онова, което ставаше между мъжете и жените. Според Роджър той, Брайън, беше само едно малко, уплашено момче.