Джуд Деверо - Алисия

Мери го гледаше с нежно съчувствие. Дишането й се ускори.

— Ако не беше Роджър, и двамата щяхме да загинем. Той беше четиринадесетгодишно момче, силно и здраво. Втурнал се пред краката на коня и измъкнал и мен, и Фиона. Само че лявото предно копито на коня закачило рамото му и ме изпуснал. — Брайън погледна настрана. — Кракът ми беше разтрошен до коляното. Имах късмет, че не го отрязаха, Фиона твърди, че съм оздравял само благодарение на грижите на Роджър.

— Вие го обичате много, нали?

— Да — отговори просто Брайън. — Той… той защитаваше и мен, и Фиона, докато бяхме малки. Когато сестра ми стана на шест години, реши да я изпрати в манастирско училище.

— Тя живее там и до днес, така ли?

Брайън се усмихна.

— Роджър казва, че търси мъж, който да й подхожда, но все още не е намирал. Как би могъл да открие мъж, достоен за един ангел? — Той се засмя весело. Фиона беше предложила на Роджър да я омъжи за дявола. Роджър намери забележката й неуместна и недостойна за добре възпитана млада дама. Острият език на Фиона беше в ярко противоречие с ангелската й външност.

— Не можем да позволим да избухне война — заговори решително Мери. — Вие ми дадохте доказателства, че брат ви е добър човек, достоен за обич. Сигурно е много сърдит на Стивън, но това може да се оправи. Снаха ви също не е добре настроена към семейството ни.

При тези думи Брайън едва не избухна в смях. В гнева на Лилиан имаше нещо безумно. Понякога трябваше да й дават приспивателно, защото блъскаше главата си в стената и проклинаше с грозни думи Гевин и Джудит.

— Не ми казахте нищо за себе си — проговори меко той. — Вече няколко дни сте в този затвор, а питате само за роднините си. Защо плачехте? Заради самата вас или от тревога за братята си?

Мери наведе глава към ръцете си.

— Аз съм слаба, страхлива твар. Опитах се да намеря сила в молитвата, но братята ми са ме учили да бъда реалистка. Когато открият, че съм отвлечена, и четиримата ще побеснеят от гняв. Стивън и Гевин ще действат студено и обмислено, но Рейн и Майлс ще се хвърлят в огъня с главата надолу.

— Как мислите, какво ще направят?

— Никой не е в състояние да предвиди. Рейн е една добродушна мечка, но не може да понася несправедливостта. А Майлс побеснява, когато го предизвикат. Тогава никой не смее да му се мярка пред очите.

— Наистина не бива да се стига до война — отсече Брайън и скочи на крака. — Ще отида при Роджър и ще поискам да ви освободи.

Мери стана и улови ръката му.

— Не е ли по-добре да го помолите? Ако настоявате, той ще се разсърди още повече.

Брайън я погледна с копнеж. Меко закръглено тяло, големи, изразителни очи. Тази жена му вдъхваше чувството, че е силен като мечка. Досега не беше поставял изисквания на Роджър. Но тя беше права. Как да спори с човек, когото обичаше толкова много?

Той вдигна ръка и помилва лицето й.

— Ще ви освободя от този затвор, обещавам ви.

— Вярвам ви — отговори доверчиво Мери.

Брайън огледа намръщено тъмната килия.

— Това не е жилище за вас. Вие сте дама. Искам веднага да дойдете с мен.

О, не! — изохка Мери и отстъпи крачка назад. — Трябва да бъдем предпазливи. Не искам да гневя брат ви. Може би в гнева си ще каже неща, които не могат да се върнат. Почакайте до утре сутринта. Говорете с него, когато е отпочинал, в добро настроение.

— Защо се тревожите за брат ми, Мери? Нима наистина предпочитате да прекарате още една нощ в тази воняща дупка?

Мери се усмихна с ангелската си усмивка.

— Идете си в мир. Не бива да се тревожите за мен.

Брайън улови ръката й и я целуна почтително.

— Вие сте добра жена, Мери Аскот! — После се обърна и излезе от килията.

Роджър гледаше стъписано брат си.

— Искам веднага да я освободиш от онази мръсна килия — говореше спокойно Брайън.

Той бе последвал съвета на Мери и поиска сметка от брат си едва на следващата сутрин. И двамата не бяха спали добре. Под очите им имаше тъмни сенки.

— Брайън, моля те… — започна Роджър с мекия глас, който пазеше само за брат си и сестра си.

Брайън не се трогна от умолителния тон.

— Все още не знам причината, поради която я държиш в плен. Но както и да е — искам веднага да я освободиш.

Роджър обърна гръб на брат си. Не искаше момчето да види болката в очите му. Как да му обясни, че Стивън Аскот беше унищожил мъжката му гордост и достойнство? Досега беше губил, затова искаше да покаже на Аскотови, че може да отвръща на удара с удар.

— Няма да й сторя зло — прошепна умолително той. — Обещавам ти.