Джуд Деверо - Алисия

Той се обърна и напусна стаята с тежки крачки.

Алисия стоя дълго пред изстиналата камина. Никога не беше помисляла, че Стивън изпитва толкова дълбоки чувства към нея. А сега любовта се бе превърнала в презрение. Той непрекъснато й беше показвал, че я обича, а тя не искаше нито да го види, нито да го чуе.

Защо трябваше да разбере едва сега, че любовта на Стивън е най-важното нещо на света? Стивън беше всичко в живота й. Тя бе държала любовта му в ръцете си и я бе захвърлила в лицето му. Докато бяха в Шотландия, той беше работил усърдно, за да възприеме начина на живот на сънародниците й, да стане един от тях. А какво направи тя, за да се приспособи поне малко към него? Най-голямата й отстъпка беше, че се съгласи да облече луксозните одежди на английските аристократки, и дори тогава не престана да се оплаква.

Алисия стисна ръце в юмруци. Стивън беше прав! Тя беше егоистка и обичаше само себе си. Поиска от него да стане шотландец, да се промени до последната черта на характера, а тя не стори нищо, за да му помогне. От мига, в който стана негова съпруга, го караше да плаща скъпо и прескъпо за привилегията, че се е оженил за нея.

По лицето й потекоха сълзи. Стивън вече не я обичаше. Сам й го беше казал. Тя бе притежавала любовта му и я бе загубила. Може би завинаги…

Тя седна в едно кресло и раменете й се разтресоха от ридания. Стивън беше добър. Семейството му беше толкова сърдечно. Тя го мразеше, защото беше англичанин, както мразеше Макгрегърови, защото бяха от вражеския клан. Стивън й показа, че има и добри Макгрегърови, както има и добри, великодушни англичани.

Стивън я научи на много неща. Показа й, че на света съществуват различни хора, добри и лоши, независимо от народността, а тя му се отплати само със студенина и гняв. Сложи упойка във виното му, проклинаше го, унижаваше го — правеше всичко, за да го отблъсне от себе си.

През цялото това време тя се съпротивляваше ожесточено срещу съзнанието, че се е влюбила в англичанин. Не искаше да го обича, защото се страхуваше, че хората от клана й ще изтълкуват това като слабост, като липса на достойнство, което щеше да я направи неспособна да бъде господарка на клана. И в същото време не искаше да види, че Там го обикна като свой син, че много от хората й го оцениха според заслугите му.

Тя се обърна към вратата и слезе тихо в двора на замъка. Може би Стивън беше някъде навън.

— Стивън излезе с коня си преди няколко минути — проговори тих глас зад гърба й и Алисия се обърна стреснато. Беше Майлс. Той също беше англичанин, но се държа мило и приятелски с нея. Опази я от насилника, утеши я, държа я в прегръдките си.

Задуха студен вятър и Алисия се разтрепери. Най-добре беше да се върне в Ларенстън. Там, на родна земя, щеше да размисли как да си върне любовта на Стивън. Тя погледна Майлс, без да го види истински, после се обърна и тръгна бавно към обора.

— Какво ти е? — попита загрижено Майлс.

— Искам да си отида в къщи — проговори с болка тя.

— В Шотландия ли? — попита смаяно той.

— Ами да — отговори Алисия и се усмихна с отсъстващ вид. — Ще ме извиниш ли пред Джудит?

Майлс я погледна изпитателно.

— Джудит разбира много неща и без думи. Ела, ще оседлая коня ти. Тръгвам с теб.

Алисия понечи да протестира, но бързо затвори уста. Знаеше, че не е в състояние да попречи на Майлс да я придружи. Пък и дълбоко в себе си се зарадва, че няма да бъде сама.

Двамата яздиха цяла нощ, без да разменят нито дума. Когато на разсъмване прекосиха границата с Шотландия, Алисия каза на Майлс, че ще бъде по-сигурно, ако и той се преоблече в шотландски дрехи. Ала той само я погледна, сякаш не можеше да разбере за какво точно става дума.

По-късно, докато се движеха на север, тя започна да разбира. Майлс можеше да бъде абсолютно сигурен, че няма да му се случи нищо лошо, когато наблизо имаше жени. Красиви млади момичета го спираха и му предлагаха чаша току-що издоено мляко, а очите им святкаха жадно. Една жена, която водеше за ръка четиригодишното си момиченце, спря и ги заговори. Момиченцето се втурна към Майлс и обви ръчички около шията му. Майлс не виждаше нищо необикновено в това поведение на жените. Той сложи момиченцето на раменете си и го носи в продължение на няколко километра.

Двамата прекараха още един ден на седлата и вечерта спряха край един разрушен замък, който вече нямаше покрив.

Майлс си спомни, че е Бъдни вечер, и двамата се опитаха да си направят празнична вечеря. Много скоро младият мъж забеляза колко тъжна е спътницата му и я остави на тежките й мисли. Алисия вече беше разбрала защо Майлс има толкова силно въздействие върху жените: той винаги знаеше какво изпитват те и как се чувстват в момента. Не изискваше нищо от нея, както правеше Стивън, нито пък се опитваше да говори с нея за проблемите й, както беше сторил Рейн. Майлс знаеше какво я вълнува и я оставяше на спокойствие. Алисия не се съмняваше, че ако беше пожелала да му излее душата си, той щеше да я изслуша внимателно и е разбиране. Тя се усмихна и хапна малко от овесената питка.