Джуд Деверо - Алисия

Очите на Алисия се разшириха.

— Ти пак ли ме подозираш? Или направо ме обвиняваш, че имам намерение да спя с някого от васалите ви? — изфуча сърдито тя.

— Не, разбира се, че не. Но…

— Нали точно това очакваше от мен, докато бяхме в къщата на сър Хю!

— Хю Ласко е джентълмен! — отговори ядосано Стивън.

Алисия се отдръпна още по-назад и го погледна с искрящи от гняв очи.

— Така значи! — изсъска тя. — Признаваш ми поне правото да правя разлика между мъжете, които споделят леглото ми! — Тя се обърна рязко и се запъти към изхода.

Стивън улови ръката й.

— Не те подозирам в изневяра, Алисия, нито те обвинявам. Само се опитвам да ти обясня, че между Англия и Шотландия има голяма разлика.

— Аха! А аз съм твърде глупава, за да открия тази разлика, нали? Ти си способен да се учиш, а аз не съм, така ли?

Изведнъж пред очите й причерня. Не беше свикнала да й се вие свят и се уплаши. Припомни си колко много болести върлуваха в Англия и излезе бързо навън. Облегна се на стената И пое дълбоко дъх. Джудит, която вървеше към оборите с голяма кошница в ръка, се втурна уплашено към снаха си.

— Алисия! — извика стреснато тя и остави кошницата си. — Не ти ли е добре? — Сложи ръка на челото й и я погледна загрижено. — Ела, седни тук. — Тя придърпа една празна бъчвичка. — Дишай дълбоко и замайването ще мине.

— Какво ще мине? — попита рязко Алисия.

— Замайването ти. Искаш ли малко пресен хляб? Кошницата ми е пълна.

— О, не! — отговори Алисия и се потърси от погнуса. — Само при мисълта за ядене ми става лошо.

— Ето виждаш ли! — засмя се Джудит. — Първото ми предположение се оказа правилно. Ще имаш дете! — Тя помилва с гордост корема си. — Ще ги родим почти по едно и също време.

— Ти? Ти също ли ще имаш дете?

Джудит отговори със замечтана усмивка:

— Да, аз също ще имам дете. Може би знаеш, че загубих първото си бебе. Родих преждевременно, затова съм особено предпазлива с второто. На никого не съм казала, разбира се, с изключение на Гевин.

— Разбирам — промълви Алисия и погледна към обора, където Стивън вероятно беше зает с коня си. — И кога ще го родиш?

— След около седем месеца — отговори с щастлива усмивка Джудит.

Алисия не можеше да повярва. Ще имам бебе, каза си тя, малко сладко момченце като сина на Кирсти! Без да съзнава какво прави, тя стана и се запъти към отворената порта. Мислеше за Там и колко горд щеше да бъде той. Усмихна се замечтано, като си представи как Стивън ще възприеме новината. Сигурно щеше да се развика, да я прегърне, да я хвърли във въздуха и да се засмее щастливо. А после щяха да се скарат дали детето ще бъде Аскот или Макарън. За нея нямаше съмнение, че синът й трябва да бъде Макарън.

Тя изобщо не забеляза как излезе през отворената порта. Мъжете, които стояха на пост по стените, не я спряха. Никой не я повика да се върне.

А може би щеше да роди дъщеря. Тогава кланът Макарън щеше да има последователно две жени за свои господарки. Тя щеше да научи дъщеря си на всичко, което трябваше да знае един лерд…

— Милейди — проговори дълбок мъжки глас някъде отстрани. Алисия продължаваше да се движи като в транс и не чу гласа.

Нямаше представа колко време е вървяла, нито къде се намира. Стражите на портата я бяха изгубили от поглед.

— Милейди! — повтори настойчиво гласът. — Не ви ли е добре?

Алисия вдигна очи и видя до себе си непознат конник.

— Добре съм — отговори с отнесена усмивка тя. — Дори много добре.

Не можеше да престане да мисли за детето. Мораг щеше да обезумее от радост, че в Ларенстън отново ще има бебе и тя ще може да го отгледа. В този момент тя усети устните на мъжа зад ухото си и наглото докосване я събуди от мечтанията.

— Какво си позволявате! — изфуча сърдито тя и отскочи настрана. Никой мъж освен Стивън не се беше осмелявал да я докосне без нейното изрично разрешение. Огледа се бързо и едва сега забеляза, че се е отдалечила твърде много от замъка.

Ричард разтълкува погрешно погледа й.

— Няма от какво да се страхувате — успокои я весело той. — Сами сме. Лорд Гевин се върна от Шотландия само преди час и всички са заети. Имаме време.

Алисия се отдръпна назад. Мислите се надпреварваха в главата й. Предупреждението на Стивън отекна в главата й като вик. Към него се прибави и грижата за нероденото бебе. Ами ако нещо станеше с него?

— Не бива да се страхувате от мен — повтори с нагла усмивка Ричард. — Ще ви доставя удоволствие, ще видите.

Алисия се изправи в целия си ръст и го погледна надменно.