Джуд Деверо - Алисия

— Аз съм Алисия Макарън и вие нямате право да ме докосвате с мръсните си ръце. Върнете се незабавно в замъка!

— Макарън! — Ричард избухна в смях. — Мъжете разказват, че сте независима жена. Но не им повярвах, че сте превърнали дори мъжа си в послушна кукла!

— Обиждате ме! А сега се махнете и ме оставете сама!

Усмивката замръзна на лицето на мъжа.

— Да не мислите, че съм готов да ви оставя, след като флиртувахте е мен така безсрамно? Избрахте ме за свой придружител тази сутрин. Обзалагам се, че много сте се ядосали, когато не можахме да останем нито минута сами.

Той помилва разпуснатата й коса и малкият му пръст докосна гърдата й. Алисия го погледна с разширени от гняв очи.

— Това ли си помислихте? Че искам да остана сама с вас? — Тя се огледа. Дано Раб беше наблизо!

— О, аз съм предпазлив човек и заключих кучето ви в хамбара — засмя се самодоволно Ричард. — Престанете да се правите на невинна. Знаете, че ме желаете също толкова силно, колкото аз вас.

Той я прегърна, сграбчи я за косата и впи устни в нейните.

Алисия извика задавено и заби коляно в слабините му. Ричард изстена от болка и я пусна.

Тя се обърна и хукна да бяга. Беше отвикнала от тежките английски одежди и скоро краката й се заплетоха в копринените поли. Полетя напред и падна на земята. В следващия момент усети как ръката му помилва крака й. Тя го ритна и се сви на кълбо, но Ричард я притисна към земята и раздра полата й, за да разкрие стройните голи крака.

— Я да видим дали ще успея да разпаля малко огъня ви! — изрече задъхано той и притисна уста в тила й.

Само след секунди мъжът извика задавено и я пусна. Огромна маса от сива козина и остри зъби се стовари върху гърба му. Алисия се претърколи настрана и се опита да се покрие със скъсаната пола. Мъжът се овладя бързо, скочи на крака и вдигна отчаяно ръце, за да се предпази от острите кучешки зъби.

Една силна ръка я вдигна от замръзналата земя. Майлс я привлече към себе си, бутна я зад гърба си и извади меча си.

— Върни кучето — заповяда спокойно той.

— Ела тук, Раб! — извика с треперещ глас Алисия.

Макар и неохотно, кучето пусна Ричард и застана до господарката си. Мъжът се оглеждаше като замаян. От рамото и от бедрото му се стичаше кръв. Дрехите му висяха на парцали.

— Това проклето животно ме нападна без причина! — развика се ядно той. — Лейди Алисия падна и аз се втурнах да й помогна, а то ме захапа!

Майлс направи крачка напред. Очите му бяха твърди като стомана.

— Как си посмял да докоснеш жената на един Аскот! — проговори с равен глас той.

— Тя дойде при мен! — изкрещя мъжът. — Искаше да я…

Това бяха последните му думи. Мечът на Майлс го прониза право в сърцето. Без да поглежда мъртвия, който беше от личната му охрана, най-младият брат се обърна към снаха си и й подаде ръка. Очевидно беше разбрал какво изпитва тя — безпомощност и унижение. Помилва бузата й и меко я привлече към себе си.

— Всичко свърши — проговори утешително той. — Никой друг няма да посмее да се държи непочтително с вас.

Изведнъж Алисия се разтрепери с цялото си тяло и Майлс я притисна силно към гърдите си.

— Той искаше да каже, че съм го окуражила — изхълца задавено тя.

— Не се тревожете — усмихна се Майлс. — Нали ви наблюдавах през цялото време. Той не искаше да разбере, че вие сте шотландка и имате друго отношение към хората.

Алисия го погледна смутено.

— И Стивън ми каза същото. Предупреди ме да внимавам как говоря с мъжете. Опита се да ми обясни, че англичаните няма да разберат шотландската ми непринуденост.

Майлс приглади косата й назад.

— Между английската лейди и васалите на съпруга й има известно разстояние, което не съществува във вашата култура. А сега ще се върнем в замъка. Убеден съм, че и други са забелязали как тръгнах след кучето ви.

Алисия погледна мъртвия мъж и поклати невярващо глава.

— Той е затворил Раб, а аз дори не съм забелязала. Мислех само за… — Тя млъкна и сведе глава. Нямаше право да каже на Майлс за бебето. Стивън трябваше да научи пръв.

— Чух го да лае и побързах да го освободя. Като излезе навън, той залая като луд и притисна муцуна към земята. Очевидно разбираше, че сте в опасност — обясни Майлс и погледна с възхищение огромното куче.

Алисия коленичи и потърка лице в коравата козина на верния си другар. След минута се чу конски тропот и двамата се обърнаха стреснато. Гевин и Стивън препускаха в галоп към тях. Стивън скочи от седлото още преди конят му да е спрял.