Джуд Деверо - Алисия

Вместо Гевин в залата влезе Роджър Чатауърт и усмивката замръзна на устните й. Припомни си, че беше заповядала да осигурят на госта свободен достъп до полуострова, и пребледня от уплаха. Каква глупачка беше! Знаеше, че мъжете в Ларенстън изпитват дълбоко съчувствие към господарката си и са готови да сторят всичко, за да върнат усмивката на лицето й. А тя ги изложи на опасност!

Все пак Алисия се опита да скрие разочарованието си и протегна ръка на госта.

— Добре дошли, сър Роджър. Радвам се да ви видя отново.

Роджър падна на едно коляно и поднесе ръката й към устните си. Русата му коса й се стори по-тъмна от преди. Алисия го погледна и си припомни пленничеството си в дома на сър Томас Крайтън. Тогава Роджър беше единственият, който прояви разбиране към нея…

— Вие сте много по-красива, отколкото ви помня — промълви почтително той.

— Дъглас! — извика Алисия. — Погрижи се лорд Роджър и хората му да се чувстват добре в дома ми.

Роджър проследи как мъжете се разтичаха, за да изпълнят заповедите на господарката си, после отмести поглед към голите стени на залата. По пътя към полуострова беше минал покрай много бедняшки колиби. Това ли беше цялото богатство на клана Макарън?

— Елате в стаята ми, лорд Роджър, за да можем да поговорим на спокойствие. Какво ви доведе в Шотландия? О, забравих, че имате роднини тук.

Мъжът я последва по широкото стълбище. Стаята на господарката беше също така гола, но тук поне гореше огън.

— Няма ли да седнете? — Алисия хвърли строг поглед към намръщената Мораг и й заповяда да донесе вино и нещо за ядене.

Когато останаха сами, Роджър се приведе към нея.

— Ще бъда откровен с вас. Дойдох, защото чух, че имате нужда от помощ. Наскоро срещнах Стивън в кралския двор и…

— Срещнали сте Стивън при крал Хенри?

Роджър наблюдаваше внимателно лицето й.

— Бях сигурен, че не знаете нищо. Той беше обкръжен от жени и…

Алисия стана и разбърка огъня с голямата маша.

— Не желая да слушам повече — проговори студено тя. Отново си спомни как Роджър Чатауърт беше нападнал Стивън в гръб по време на турнира.

Роджър помълча малко, после заговори доверително:

— Не исках да кажа нищо лошо. Седнете отново при мен, моля ви. Преди няколко месеца не бяхте така зле настроена към мен, дори напротив. Помолихте ме да стана ваш съпруг. Спомняте ли си понякога за мен, Алисия?

Тя зае отново мястото си до него и отговори хладно:

— Оттогава мина много време. През тези месеци животът ми претърпя коренна промяна. Промениха се и възгледите ми. — Тя млъкна и се загледа в огъня.

— Не сте ли любопитна да узнаете истинската причина за идването ми тук? — Когато Алисия не отговори, Роджър продължи настойчиво: — Нося ви вест от една жена на име Кирсти.

Алисия го погледна смаяно, но преди да отговори, в стаята влезе Мораг с табла, отрупана с ядене. Старицата нареди масата, после разбърка огъня и започна да задава въпроси на Роджър. Накрая Алисия се разсърди и й заповяда да излезе.

— Е, какво иска да ми каже Кирсти?

Роджър се облегна назад. Беше очаквал да види предишната Алисия, а срещна напълно непозната жена. Може би причината беше, че се намираха в Шотландия, на родната й земя. Може би Алисия беше попаднала под влиянието на Стивън Аскот и вече не се оставяше да я манипулират толкова лесно, колкото в къщата на сър Томас. Роджър беше узнал случайно за случилото се в земите на Макгрегър. Една сутрин стражите доведоха в палатката му умиращ от глад мъж, който пожела да бъде приет във войската му.

Именно този мъж му разказа за приключението си с прекрасната Алисия Макарън. Роджър го прибра в частта си и го разпита подробно за случилото се. Оказа се обаче, че мъжът му е казал само половината истина. Струваше му много пари, докато научи цялата история.

Когато узна всичко, той разбра, че трябва да предприеме нещо. Този Стивън Аскот беше невероятен глупак и заслужаваше само насмешка. Защо се беше опитал да се държи като шотландец, защо беше допуснал да го правят на глупак? А сега се разхождаше в кралския двор, облечен във варварските им дрехи. Роджър отпи глътка вино и се намръщи грозно. Стивън не само го победи на турнира, а го лиши завинаги от честта му. Оттогава хората не преставаха да си шепнат зад гърба му: „Това е мъжът, който нападнал в гръб лорд Стивън Аскот!“ Роджър гореше от желание да си отмъсти. Стивън трябваше да изчезне от лицето на земята. Алисия трябваше да стане негова!

Той дойде в Шотландия с намерението да прелъсти жената на Аскот и да я отведе със себе си. Промяната, станала с Алисия, обърка плановете му. Тя нямаше да тръгне с него, това беше повече от ясно. Ако имаше малко повече време… Не, Стивън сигурно нямаше да се забави. Тогава му хрумна идеята да използва името на Кирсти. На всяка цена трябваше да си отмъсти на Аскот.