Джуд Деверо - Клариса

— Какво друго пише в писмото?

— Няма нищо повече. Рейн… — започна плахо тя.

— Махни се оттук! — извика невъздържано мъжът. — Остави ме сам!

Клариса понечи да изпълни заповедта, но като погледна скования му гръб, разбра, че в никакъв случай не може да го остави сам.

— Седни тук! — заповяда с гръмкия си глас тя и когато Рейн обърна лице към нея, видя, че очите му са станали черни като нажежени въглища.

— Седни — повтори дрезгаво тя. — Трябва да поговорим.

— Остави ме сам! — изрева той, но въпреки това седна на едно столче и скри лице в ръцете си.

Клариса се настани в краката му, без да го докосва.

— Каква беше тя? — Гласът й беше само нежен шепот. — Дребна ли беше или едра? Обичаше ли да се смее? Дразнеше ли братята си? Какво правеше, когато се държахте лошо с нея? Казвала ли ти е, че иска да пробие дебелата ти глава със собствения ти боздуган?

Рейн вдигна глава и я погледна с тъмни, искрящи от гняв очи.

— Мери беше с добро сърце. Винаги мила и дружелюбна. Тя нямаше пороци.

— Това е хубаво — усмихна се меко Клариса. — Явно е била светица, щом е могла да остане спокойна пред лицето на твоя магарешки инат. Няма съмнение, че и братята ти са като теб. Как ли ви е понасяла, горката…

Рейн я улови за гърлото и я вдигна във въздуха. Скочи на крака и столчето се изтърколи към стената.

— Мери беше ангел! — изкрещя в лицето й той.

— Сега ще убиеш и мен — промърмори примирено тя и се опита да си поеме въздух. — Не разбираш ли, че с това няма да върнеш бедната Мери?

След малко Рейн я пусна, прегърна я с две ръце и я притисна към гърдите си. Настани се отново на столчето, залюля я в скута си като дете и започна да милва косата й.

— Разкажи ми за твоя ангел. Разкажи ми за братята си. Каква е снаха ти Джудит? А Алисия?

Беше й много трудно да го накара да говори, ала след като първите думи излязоха от устата му, пред погледа на Клариса се разкри картината на голямо, сплотено, дружелюбно семейство. Мери беше най-голямата от петте деца и братята я боготворяха. Рейн говореше с болка колко безкористна е била сестра му и как наскоро рискувала живота си, за да извади от езерото замръзнало дете на крепостни. Разказа й за Джудит и за споровете й с Гевин, за злото, което той й бе причинил, и за голямата й любов, която я бе накарала да му прости.

Клариса, която беше живяла в своя малък, обграден от стени град, нямаше представа за големите благороднически семейства. Тя бе откърмена с представата, че аристократите нямат грижи и не се измъчват от нищо. Докато слушаше Рейн, тя разбра, че благородниците също изпитват болки и тъга, че живеят трудно и понякога умират от жестока смърт. Зарадва се, че Рейн не я накара да му прочете цялото послание на Гевин. Защото вътре пишеше, че Роджър Чатауърт е изнасилил девствената Мери и в ужаса си тя е скочила от прозореца и се е самоубила.

— Разбра ли ме най-после, Клариса? — зашепна възбудено Рейн. — Разбра ли защо не мога да отида при краля? Чатауърт е мой. Ще взема главата му, преди да се разделя с отлъчените.

— Какво? — изплака Клариса и се отдръпна от него. — Защо говориш за отмъщение?

— Той уби Мери!

— Не! Не я е убил! — Тя се извърна настрана, проклинайки необмислените си думи. Рейн улови брадичката й и я принуди да го погледне.

— Не си ми казала всичко, което е написал Гевин, нали? Как е загинала Мери?

— Тя…

Пръстите му стиснаха толкова силно бузата й, че Клариса изпищя.

— Кажи ми! — заповяда безмилостно той.

— Самоубила се е — прошепна задавено Клариса.

Погледът на Рейн я прониза до дън душа.

— Тя беше посветила живота си на църквата и никога не би посегнала на себе си, ако не е имала сериозна причина. Какво е станало?

Клариса разбра, че той се е доближил до истината, но очите му я умоляваха да го излъже, да му изкрещи, че е сбъркал. Не, тя не можеше да го лъже.

— Роджър Чатауърт… я отвел в леглото си.

Рейн я блъсна с такава сила, че тя политна назад и се удари в леглото. Застанал насред шатрата, мъжът нададе такъв вик от болка, че Клариса запуши уши. Никога не беше чувала толкова отчаяние, омраза и гняв в един човешки вик.

Навън се възцари неестествена тишина. Даже вятърът престана да вие.

Клариса го погледна крадешком и се изуми. Грамадният мъж трепереше като листо. След малко главата му увисна, раменете му се разтресоха. Тя разбра, че мускулните спазми са причинени от силната омраза. Скочи от пода и се хвърли да го прегърне.

— Не, Рейн, не! — заплака отчаяно тя. — Не можеш да нападнеш Чатауърт. Кралят…