Джуд Деверо - Клариса

Рейн я блъсна и избухна в грозен смях.

— Кралят ще се радва, ако му останат по-малко благородници. Ако убия Чатауърт, ще прибере и неговите, и моите земи.

— Рейн, моля те! — Тя се притисна отново до него. — Не можеш да тръгнеш сам срещу Чатауърт, а братята ти още търсят Алисия. Какво ще стане с хората в лагера? Нима ще допуснеш да се избият помежду си?

— Откога си се загрижила за отлъчените?

— Откакто се страхувам за живота ти — отговори честно тя. — Как ще победиш Чатауърт? Васалите ти не са с теб. Знам, че имаш войници, но не можеш да ги вземеш със себе си в гората. Чатауърт също има рицари, нали?

— Стотина — отговори през здраво стиснатите си зъби Рейн. — Винаги е заобиколен от много хора и не излиза от замъка без въоръжена охрана.

— Добре, ще отидеш при него, но сигурен ли си, че той ще се бие почтено? Как ще постъпи, ако го предизвикаш на двубой? Не е ли по-вероятно, че ще ти се наложи да си проправяш път през десетки въоръжени рицари?

Рейн не я поглеждаше, но Клариса забеляза, че думите й са достигнали до съзнанието му. Така й се искаше да знае повече неща за аристократите и техния живот! Мисли за честта, втълпяваше си тя. Каквото и да кажеш, не споменавай за пари!

— Чатауърт няма чест — продължи настойчиво тя. — Не можеш да се биеш с него като рицар с рицар. Трябва да се посъветваш с братята си. — Дълбоко в себе си тя се молеше поне един от братята му да не е див и необуздан като Рейн. — Моля те, поне почакай докато се успокоиш. Ще пишем на братята ти, за да измислите как да постъпите най-добре.

— Не съм сигурен, че…

— Моля те, Рейн — повтори тихо тя. — Мери е загинала преди няколко дни. Може би Чатауърт вече е бил изправен пред съда. Може би е избягал във Франция. Може би…

— Ти се опитваш да ме укротиш. Защо?

Клариса пое дълбоко въздух.

— Защото те обичам — отговори твърдо тя. — По-скоро бих умряла, отколкото да стоя и да гледам как те убиват. Не искам и да мисля какво ще се случи с теб, ако нападнеш Чатауърт сам.

— Не ме е страх от смъртта.

Клариса побесня от гняв.

— Тогава върви! — изкрещя тя. — Върви и пожертвай живота си, за да отмъстиш на Чатауърт! Това без съмнение ще му хареса. Защо не помисли, че ще му е много по-лесно да унищожи семейството ти един по един? Защо опростяваш задачата му? Ела, ще ти помогна да облечеш бронята. Нали знаеш, че съм я излъскала до блясък? Ще ти донеса всички оръжия, които притежаваш, и когато станеш непобедим, ще отидеш при Чатауърт и ще се изправиш срещу армията му. Хайде, започваме. — Тя посегна към ризницата му. — А Мери ще те гледа от небето и ще се радва, че брат й ще бъде нарязан на парченца. Душата й най-после ще намери мир.

Погледът на Рейн беше толкова студен, че Клариса потръпна уплашено.

— Остави ме на мира — проговори ледено той и тя се подчини.

Никога не беше изпитвала такъв страх. Навън беше студено и мрачно, но по цялото й тяло се стичаше пот.

— Александър — повика я някой и тя се обърна стреснато. Позна Джослин, изплака зарадвано и се хвърли на гърдите му.

— Знаеш ли какво е станало със сестрата на Рейн? — заговори хълцайки тя. — Горката Мери е мъртва и Рейн иска да излезе съвсем сам срещу войската на убиеца.

— По-кротко — успокои я Джос. — Той не е като нас. Ние сме възпитани в страхливост, бягаме от опасностите, ценим живота повече от борбата. Няма много хора като Рейн. Той би предпочел да умре, но да не остане без чест.

— Но аз не искам той да умре! Няма да го допусна! Загубих всичко — майка си, баща си, музиката. Знам, че нямам право, но аз го обичам!

— Това ти дава право да се опиташ да го спреш. А сега престани да плачеш и помисли какво би могла да сториш, за да го отклониш от безумния му план. Сигурно братята му познават много добре избухливостта и гнева му. Убеди го да им напише писмо и прибави няколко реда от свое име!

— О, Джос! — изплака зарадвано Клариса и улови ръцете му. Когато момъкът потръпна от болка, тя се дръпна като опарена. — Господи, как можах да забравя, че излях горещо вино на ръката ти! Много съжалявам, аз…

— Няма нищо — усмихна се Джослин и сложи пръст на устните й. — Розамунд се грижи много добре за мен. Раната е незначителна. Иди сега при Рейн и поговори с него. Само се старай да не загубиш самообладание.

Клариса се върна мълчаливо в шатрата. Рейн седеше на края на леглото, сложил глава в ръцете си.

— Рейн — пошепна съчувствено Клариса и докосна косата му. Той посегна към ръката й и започна да целува меката длан.