Джуд Деверо - Клариса

Когато Панел уби баща й, тя направи всичко, което беше по силите й, за да оцелее. Да оцелее! Тази дума беше непозната за Рейн и могъщите му братя. Война, отмъщение, чест, детските игри на взаимните отвличания — това беше светът на Рейн. Този свят беше затворен за нея.

— Ще позволиш ли да седна до теб? — попита Джослин. — Би ли желала да споделиш мислите си с мен?

Очите й овлажняха.

— Тъкмо си представях как Рейн оре земята. Ако трябваше да оре земята и да обира плодовете на труда си, нямаше да му остане време да мисли за отмъщение. Ако Чатауърт трябваше да кара плуга зад двойка волове, нямаше да му останат сили да отвлече сестрата на Рейн и да я изнасили.

— Не прави хората еднакви — засмя се Джослин. — Точно това иска и крал Хенри. Най-важната цел в живота му е да съсредоточи цялата власт в свои ръце и да не я дели с никого.

— И ти говориш като Рейн — прошепна обвинително тя. — А аз си мислех, че си на моя страна!

Джослин се облегна на скалата и се усмихна.

— Аз не съм на ничия страна. Познавам и двете гледни точки и не съм съгласен нито с бедността на нисшите съсловия, нито с разкоша на богаташите. Разбира се, има и хора, които живеят между двете крайности. Най-много би ми се искало да бъда богат търговец, да купувам и да продавам коприни и да ми порасне дебел корем.

— В Моретон също имаше богати търговци, но не ми изглеждаха щастливи. Постоянно се страхуваха да не загубят парите си.

— Също както Рейн се бои, че може да загуби честта си?

Клариса се усмихна, забелязала, че Джослин преследва определена цел.

— Какво искаше да ме поучиш?

— Че всички хора са различни и няма нито един, който е само зъл или добър. Ако искаш Рейн да проумее твоя начин на живот и мислене, имай търпение. С караници няма да постигнеш почти нищо.

Клариса избухна в смях.

— Значи според теб аз съм една сприхава дребосъчка, така ли? А може би и малко шумна?

Джослин отговори с преувеличен стон:

— Ти не можеш ли да проумееш, че си същия инат като него? И двамата сте убедени, че възгледите ви са единствено правилните.

Клариса го погледна замислено.

— Как мислиш, Джос, защо го обичам? Знам, тялото му е великолепно, но ти също си красив и силен. Защо обичам Рейн, когато знам, че тази любов е безнадеждна? В най-добрия случай мога да се надявам, че ще живея при семейството му като придворен музикант и ще пиша песнички за жена му и децата му.

— Кой знае какво ни кара да обичаме? — проговори Джос и погледът му се замъгли от тъга.

— Струва ми се, че познавам Рейн от самото си раждане. По пътя към кралската гора мислех само, че мразя благородниците с цялото си сърце, ала когато видях Рейн… — Тя се засмя невесело. — Положих много усилия да се преборя с чувствата си, но…

— Хайде да се връщаме. Сигурен съм, че Рейн има работа за нас и трябва да я свършим още днес. Освен това трябва да мислим, че в момента той има нужда от подкрепа, а не от упреци и обвинения.

— Ще се постарая — отговори тя и пое ръката, който той й подаде, за да й помогне да стане.

В сянката на дърветата стоеше една жена, за която никой не мислеше — Бланш. Лицето й беше разкривено от омраза. Когато видя как Джослин подаде ръка на Клариса, тя се изсмя злобно. През последните дни Рейн и пажът му се държаха като влюбена двойка. Сигурно вярваха, че стените на шатрата им осигуряват личен живот, но се лъжеха. И двамата говореха толкова високо, че гласовете им биха проникнали дори през крепостна стена. Хората в лагера се обзалагаха кой ще излезе победител от поредната караница и твърдяха, че момчето няма да падне по гръб. Те ръкопляскаха, когато Клариса заяви, че простият народ е твърде зает с работа, за да води разговори за чест и отмъщение.

Имаше обаче и неща, които никой в лагера не беше чул. Бланш знаеше за тях, защото допираше ухо до платнището на шатрата и подслушваше. Така тя узна, че Александър е бил обявен за вещица, защото някакъв мъж на име Панел поискал да го изнасили, че малкият паж обича Рейн, а в една тъмна нощ чу недвусмислените шумове на любовен акт.

Някога Бланш работеше в богатски дом — в замъка на Едмънд Чатауърт — и Джослин беше неин любовник. Днес обаче, когато Джос я погледнеше (а това се случваше твърде рядко), устата му се изкривяваше в грозна гримаса и очите му започваха да пламтят от омраза. И всичко това само заради онази мръсница Констанс! Тя й отне Джос и го направи нечувствителен към всички други жени. Джос, който цял ден пееше и се смееше, който отвеждаше в леглото си по три жени наведнъж и ги правеше щастливи, сега беше възприел поведение на целомъдрен свещеник и спазваше строго клетвата си. От внимателните очи на Бланш не убягна обаче и фактът, че в последно време младият музикант гледаше белязаната от дявола Розамунд с нежно любопитство.