Джуд Деверо - Клариса

— От мен няма никаква полза — промълви безутешно той. — Онзи мъж уби сестра ми, а аз не мога да предприема нищо. Нищичко!

Клариса седна при него, прегърна го, опря глава на лакътя му.

— Ела си легни. Вече е много късно. Утре ще напиша писмо на Гевин. Може би той знае какво трябва да се направи.

Рейн се остави покорно в ръцете й, но когато Клариса понечи да се обърне към собствения си сламеник, стисна ръката й.

— Остани при мен.

Тя не можеше да отклони молбата му. Лежа цяла нощ будна, без да смее да го погледне. Знаеше, че той също не спи. Чак на разсъмване потъна в нервна дрямка.

На сутринта Рейн имаше черни сенки под очите и я гледаше злобно.

— Налей ми вино, какво чакаш! — нареди строго той. — И донеси перо и хартия!

Писмото, което Рейн продиктува, беше пълно с гняв и жажда за отмъщение. Той се кълнеше, че ще убие Роджър Чатауърт, а ако Гевин откаже да му помогне, ще тръгне сам.

Накрая Клариса прибави няколко думи от свое име, в които заклеваше Гевин да вразуми брат си, защото Рейн бил твърдо решен да тръгне съвсем сам срещу въоръжените рицари на Чатауърт. Тя запечата писмото, питайки се как ли щеше да реагира знатният лорд Гевин на дръзката й молба.

Минаха два дни, преди да дойде отговорът. Пратеникът беше полумъртъв от безумната езда и се строполи в ръцете на Клариса. Тя разчупи печата с треперещи ръце.

Крал Хенри се разгневил ужасно на семейство Аскот и на семейство Чатауърт. Наложил тежка парична глоба на Роджър Чатауърт и подновил отлъчването на Рейн, като отново го нарекъл предател. Настоял двамата благородници да напуснат Англия и правел всичко, което било по силите му, за да наложи волята си. Бил много сърдит на Рейн, който се криел в кралските гори, а в двора се разнасяли слухове, че Рейн въоръжава армия, за да излезе срещу краля.

Клариса примираше от страх.

— Ти никога не би направил това, нали, Рейн? — попита плахо тя.

— Грижите на човека се увеличават с възрастта — отговори пренебрежително Рейн. — Кой би могъл да направи армия от тази паплач?

— Това е доказателство, че трябва да останеш в скривалището си. Брат ти пише още, че крал Хенри иска да укроти благородниците и да им докаже кой е най-могъщият човек в страната, за да им внуши никога да не постъпват като теб.

— Гевин се тревожи, че би могъл да загуби богатството си — отговори презрително Рейн. — Брат ми цени земята си по-високо от честта. Забравил е смъртта на сестра ни.

— Нищо не е забравил! — изкрещя разгневено Клариса. — Той съзнава, че трябва да пази интересите на семейството. Нима щеше да бъдеш по-щастлив, ако те беше изпратил на сигурна смърт? Не помниш ли, че наскоро Гевин загуби нероденото си дете, после единствената си сестра, а жената на брат му още не се е появила? Защо искаш да те окуражи да рискуваш живота си за някакво глупаво отмъщение?

— Рискувам живота си, за да отмъстя за сестра си! — изрева той. — Наистина ли очакваш от мен до стоя бездеен след всичко, което ми сториха? Как да обясня на човек от вашето съсловие какво означава рицарска чест?

— Моето съсловие! — изсъска вбесено Клариса. — Да не мислиш, че благодарение на знатния си произход ти си единственият, който има чувства? Една нощ представител на твоето съсловие преряза гърлото на баща ми и изгори къщата ми. И, сякаш това не беше достатъчно, ме обяви за вещица и даде награда за главата ми. Направи го само защото искаше да задоволи похотта си! И ти смееш да застанеш пред мен, говориш ми за отмъщение и ме питаш дали мога да проумея какво значи отмъщение. Аз не мога да напусна тази гора, защото се боя за живота си.

— Но, Клариса… — започна смутено Рейн.

— Не ме докосвай! — изкрещя тя. — Ти с твоето рицарско превъзходство! Подиграваш се на бедните хора, че се тревожат за малкото пари, които са скътали, но какво друго имаме ние? През целия си живот събираме пара по пара и ви даваме голяма част от доходите си, за да живеете в красиви къщи и да се забавлявате, за да имате достатъчно свободно време да се грижите за честта си и да се упражнявате в отмъщение. Ако не знаеш с какво ще се нахраниш довечера, няма да имаш време да мислиш за чест!

— Ти не ме разбираш — проговори мрачно Рейн.

— Разбирам те напълно и ти го знаеш много добре — отговори твърдо тя и напусна шатрата.

Минаха много часове, преди Клариса да се успокои. Не знаеше колко време е седяла сама край реката. Може би имаше право да мрази Рейн, защото той беше от аристокрацията. Между тях бяха издигнати бариери, които никога нямаше да паднат. Всичко, в което вярваше той, според Клариса беше лъжливо и нереално. Тя беше израснала с музиката, но знаеше какво означава тежък физически труд. Тревогата за всекидневния хляб беше техен постоянен спътник. Колко зими бяха гладували и добре, че беше свещеникът, който им носеше храна. Рейн се оплакваше от яденето в лагера, но Клариса никога през живота си не беше получавала толкова много и разнообразна храна.