Джуд Деверо - Клариса

Джос извика задавено и Клариса веднага съжали за постъпката си. Младежът отскочи настрана и ризата на Рейн падна на земята.

— Господи, Джос, какво направих! — прошепна ужасено тя. — Не исках да те нараня!

— Повикайте Розамунд! — обади се развълнуван женски глас.

Само след няколко секунди лечителката се озова в центъра на кръга, сложи хладните си пръсти върху ръката на Джослин и го поведе към колибата си.

Клариса не усещаше, че очите й са пълни със сълзи и цялата трепери. Как можа да направи това! Всичко беше станало толкова бързо, че тя просто нямаше време да помисли. Една огромна ръка я улови за тила и тя не посмя да се помръдне.

— Сега ще дойдеш с мен на реката. Ако откажеш, ще те нашибам с камшик — заговори властно Рейн. Гласът му се давеше от гняв.

Думите на Рейн я накараха да се опомни. Дали беше видял ужасното й дело? Защо искаше да я набие? Тя преглътна и го последва в тъмната гора. Заслужаваше си наказанието. Нямаше право да ранява приятеля си.

Когато стигнаха до реката, Рейн се обърна към нея и красивата му уста беше разкривена от ярост.

— Ако знаеш как ми се иска да те набия! — изфуча той, но само я блъсна напред и й нареди да седне на студената земя. — Защо постъпи така с Джослин? Смяташ ли, че е заслужил подобно отношение? — процеди през стиснатите си зъби той. — Сигурно го ревнуваш. Или е казал нещо, което не ти е приятно. Може би той свири на лютня по-добре от теб?

Клариса веднага се разбунтува.

— Никой не свири по-добре от мен — отговори сърдито тя и го погледна право в очите.

— Проклето хлапе! — изсъска той, грабна я за яката и я вдигна във въздуха. — А аз ти имах доверие. Смятах, че си едно от малкото изключения на твоята класа, които имат чувство за чест. Оказа се, че не си по-добра от тях. Не те ли е срам да забравяш чувството си за чест само заради някакви дребни различия?

Двамата представляваха странна двойка. Рейн беше почти два пъти по-висок от Клариса и стоеше над нея като кула, ала гласът й беше способен да се мери и с най-силния мъж.

— Чест ли? — изрева гневно тя. — Вие сте този, който не разбира какво означава тази дума. Джослин е мой приятел. С него нямам различия. — Последните думи бяха ясен намек, че различията й са с него.

— Аха! Сега вече разбрах, че мозъкът ти е като на птиче. Сигурно си изляла горещото вино на ръката му само за да си направиш шега с него? И ти си като Лилиан Чатауърт. Тази жена обича да причинява болка на хората. Ако знаех, че си като нея…

Клариса стисна ръката си в юмрук и я заби право в корема му. Той я погледна засегнато и проследи с невярващи очи как тя извади ножа си от колана.

— Спестете ми историите за глупавото си семейство! — изгърмя заканително тя. — Аз ще обясня на Джослин какво направих и защо. На вас обаче не дължа обяснение. Вие сте само един суетен, надут паун. Съдите и отсъждате, без да сте провели разследване.

Рейн бутна нетърпеливо ръката й настрана, за да й отнеме ножа, но през последните седмици рефлексите на Клариса се бяха подобрили значително. А и Рейн беше още като упоен от загубата на кръв и високата температура. Острието мина на косъм от дланта му и одраска китката. И двамата спряха насред движението, за да погледнат кръвта, която веднага потече от раната.

— Жадуваш за кръв, нали? — попита тихо Рейн. — За кръвта на приятелите ми и за моята. Сега ще ти покажа какво значи да причиняваш болка. — Той посегна към нея, но тя сръчно избягна протегнатата ръка.

Рейн трябваше да направи още два опита, за да я хване. Ръцете му се сключиха около раменете й и я разтърсиха здраво.

— Как можа да го направиш? — попита глухо той. — Аз ти имах доверие. Как можа да ме предадеш?

Дълбоко в себе си Клариса беше съгласна с думите му и това усили още повече гнева й. И без това главата й се пръскаше от болка и я измъчваха угризения на съвестта. Едва сега започна да проумява какво искаше да й каже Рейн. Джослин беше под негова опека, а той приемаше отговорността си много сериозно.

— Розамунд, Розамунд, Розамунд — запя с усмивка тя. Рейн се вслуша в песента и пусна раменете й.

— Кажи защо го направи! — изрева ядно той.

Клариса се чувстваше много зле от силното разтърсване.

— Розамунд е влюбена в Джослин и аз си помислих, че би могла да му замени Констанс. Затова потърсих начин да ги събера.

Според Рейн думите й нямаха никакъв смисъл. Ръцете му се вкопчиха отново в раменете й и Клариса се уплаши, че пръстите му ще пробият кожата й. Тя му разказа бързо историята на Джос и Констанс, без да споменава името Чатауърт.