Джуд Деверо - Клариса

— Лейди Лилиан е зла жена — продължи горчиво Бланш. — Обаче съпругът й, лорд Едмънд, беше самият дявол. Той се забавляваше, като пребиваше жените от бой и ги караше да страдат, за да ги вземе насила. Имаше една жена, името й беше Констанс. Един ден той я преби от бой и помисли, че е умряла. Даде тялото й на Джос, за да го хвърли в реката.

— Какво стана по-нататък? — попита напрегнато Клариса. — Разказвай по-бързо!

— Жената не беше мъртва и Джос я скри в плевнята. Грижеше се за нея, лекуваше я и в крайна сметка се влюби в нея.

— Нима това е необичайно за мъж с… талантите на Джослин?

Бланш я погледна страхливо, закърши ръце и запристъпва от крак на крак.

— Мисля, че преди Констанс той не е обичал никоя друга жена. Когато лорд Едмънд откри, че момичето е още живо, отиде да си го вземе и хвърли Джослин в дупката. А момичето… тази Констанс…

— Какво стана с нея? — попита нетърпеливо Клариса.

— Тя реши, че Джос няма да оживее, и си преряза вените.

Клариса се прекръсти и отправи кратка молитва към Бога. Самоубийството беше голям грях!

— Все пак Джос е успял да избяга от затвора си и да дойде в гората — заключи успокоено тя.

— Първо обаче уби лорд Едмънд — допълни беззвучно Бланш, мина покрай Клариса и избяга навън.

— Джослин е убил лорд! — прошепна слисано Клариса. Без съмнение, за главата му беше обявена огромна награда. Нищо чудно, че не желаеше да има нищо общо с жените от лагера. Клариса знаеше много добре какво значеше да обичаш един човек и да го загубиш.

— Какво правиш тук? — попита зад гърба й Рейн. — Измъкна се от площадката преди повече от час, а сега те намирам тук да безделничиш.

— Веднага ще се захвана за работа — отговори покорно тя и се обърна към изхода. Мъжът улови ръката й, но веднага я пусна.

— Какво ти е? Нещо лошо ли си узнал?

— Нищо, което би ви заинтересувало — отговори хапливо тя и излезе навън.

Останалият ден мина в мисли за Джослин. Музикантът беше мил, дружелюбен, чувствителен мъж и заслужаваше да бъде обичан. Клариса си пожела да се беше влюбила в него, а не в Рейн, така всичко щеше да бъде много по-просто. Един ден, вероятно скоро, Рейн щеше да напусне тази гора и да се върне при богатото си семейство. Тогава тя щеше да остане съвсем сама.

Докато вдигаше и спускаше меча, тя улови някакво движение в края на площадката. В сянката на дърветата стоеше Розамунд и се взираше напрегнато към биещите се мъже. Клариса проследи посоката на погледа й и разбра, че Розамунд гледа само Джослин и в очите й гори страст. Тази жена го желаеше с цялата пламенност на сърцето си. За първи път Розамунд беше вдигнала глава, за първи път в поведението й нямаше покорство и смирение. За първи път не молеше за извинение, че изобщо се е родила.

— Александър, какво правиш! — извика ядосано Рейн. — Днес само се мотаеш.

Клариса въздъхна тежко и се съсредоточи в упражнението.

Прибраха се в шатрата по тъмно и Рейн веднага се хвърли на леглото, за да си почине. Беше много изтощен от загубата на кръв и се възстановяваше бавно. Клариса остана навън, за да се охлади, и изяде голяма купа с фасул. Джослин седеше до нея и двамата разговаряха приятелски.

— Ризата ти е скъсана — отбеляза укорно Клариса. — Някой трябва да ти я зашие.

Жените, които ги наблюдаваха отдалече, веднага наскачаха и се втурнаха да предлагат услугите си.

— Няма нужда — промърмори Джос, без да вдигне глава от чинията си. — Скъсаното не ме интересува.

— Дай ризата на жените, какво чакаш! — изфуча сърдито Клариса. — Аз ще ида да ти донеса някоя от ризите на Рейн. Той има колкото искаш, освен това държат топло.

Макар и неохотно, Джос свали ризата си. Клариса влезе бързо в шатрата, хвърли поглед към Рейн, който спеше дълбоко, грабна една риза и отново излезе навън. Спря за малко, за да види как Джослин, огрян от пламъците на огъня, стои полугол пред жените, а те го поглъщат с жадни погледи. Този момък беше наистина красив и ставаше още по-интересен с меланхоличното си лице. Розамунд стоеше настрана и също не откъсваше поглед от него, ала Джос не погледна нито една жена.

Клариса отиде до огъня, даде ризата на Джос и си наля чаша горещо ябълково вино. Започна да духа и разклаща чашата, за да изстине виното по-бързо.

Изведнъж извън кръга, осветен от огъня, настана някаква бъркотия и всички извърнаха глави нататък.

По-късно Клариса така и не можа да си припомни дали е планирала предварително онова, което направи. Никой не гледаше към нея. Тя стоеше зад гърба на Джослин и държеше в ръка канчето с горещо вино. Единствената й мисъл беше, че музикантът трябва да отиде при Розамунд, ако бъде ранен. Без да съзнава какво прави, тя изсипа горещото вино върху лакътя му.