Джуд Деверо - Клариса

— Нали няма да бъдете много груб с нея? Ако не се лъжа, тя е влюбена във вас.

Рейн се ухили чак до ушите.

— Добре де, добре. Няма да я тормозя много. Само ще я полекувам със собственото й лекарство.

След час, когато Клариса се върна в шатрата с гордо вирната брадичка, Рейн и Джос играеха на зарове и се правеха на много заинтересовани.

— Александър — проговори Рейн, без да вдига глава от заровете, — направи ли упражненията си днес? Или искаш малкото мускули, с които се сдоби през последните дни, да изчезнат?

— Упражнения! — изфуча сърдито Клариса, но бързо се успокои. — По причини, които вече не разбирам, бях толкова разтревожен за вас, че нито за миг не помислих за разкрасяването на слабото си тяло.

Рейн я погледна със смесица от обида и болка.

— Александър, защо ми говориш така? Наистина ли ти е неприятно, че оживях? Върви си, Джос, много съм уморен, за да продължа играта. Може би ще отида да си взема малко вино — разбира се, ако имам достатъчно сили — заключи той и се отпусна на възглавницата с добре изиграно изтощение.

Джос се закашля силно, за да скрие смеха си, прибра заровете в джоба си, извъртя очи към Рейн и излезе от шатрата.

Клариса се опита да остане недостъпна, но като видя свития под завивката Рейн, толкова бледен и безпомощен, въздъхна и се предаде.

— Аз ще ви донеса вино — промърмори тя. Когато му подаде чашата, ръката му трепереше толкова силно, че тя трябваше да сложи ръка на рамото му, да го подкрепи и да поднесе чашата към устните му. Дишането й се ускори и тя потръпна с цялото си тяло.

— Изглеждаш уморен — заговори съчувствено Рейн. — Откога не си се къпал? Момчетата на твоята възраст са невероятно мръсни. Е, нищо. — Той се отпусна назад и се усмихна. — Един ден, когато намериш подходящата жена, ще я глезиш. Разказвал ли съм ти за турнира, който се състоя в околностите на Париж? Там срещнах три жени, които…

— Не! — прекъсна го сърдито Клариса. Рейн отвори очи и я погледне невинно. — Не искам да слушам мръсните ви истории.

— Пажът трябва да умее да си служи с оръжие, но това не е всичко. Когато например свириш на лютнята, мелодиите и текстовете ти са по-подходящи за жена. Дамата иска мъж, който е силен, самоуверен, твърд, а не гукащо момче, което пее като момиче.

— Гукащо момче! — повтори невярващо Клариса. Това беше смъртна обида. Тя може би не беше красива, но не позволяваше никой да се меси в музиката й. — И какво знаете вие за жените? — изфуча тя. — Сигурно също толкова малко, колкото за музиката. Вие сте един… един…

— Какъв съм? — попита заинтересовано Рейн и се опря на лакти. — Красив? Силен? Или похотлив? — допълни той и се ухили безсрамно.

— Вие сте суетен! — изкрещя разярено тя.

— О, ако фигурата ти отговаряше на този дълбок и силен глас, щеше да бъдеш чудесен паж. Опитвал ли си се някога да разрушаваш стени с крясъка си? Защо не измислиш някоя мелодия, с която да поведеш бойните жребци на вражеската армия към блатото и да ги удавиш заедно с рицарите!

— Престанете! Не искам да ви слушам! — изкрещя разярено тя. — Мразя ви! Вие сте само едно грамадно, тъпо, слабоумно чудовище с благороден произход.

Тя се обърна и закрачи към изхода, но Рейн я задържа със спокойния си, свикнал да заповядва глас.

— Повикай Розамунд, ако обичаш. Не се чувствам добре.

Клариса направи крачка към него, но бързо се овладя и излезе навън. Около шатрата се бяха събрали десетина души, които очевидно бяха чули караницата им. Тя се опита да се изолира от тях, да не забелязва как се побутваха и се смееха. Отиде на площадката за упражнения и прекара цели три часа в стрелба с лък. Накрая, когато усети, че не може повече, се изкъпа в студената река, изми косата си, нахрани се и най-после се върна в шатрата.

Беше тъмно и тъй като не се чуваше никакъв шум, Клариса предположи, че Рейн е заспал. Ако имах малко повече кураж, каза си отчаяно тя, сега щях да напусна лагера и да не се върна никога повече. Защо беше толкова глупава да повярва, че този владетел на обезправени ще се заинтересува от нея? Без съмнение, той беше свикнал да има постоянно жена в леглото си и изобщо не забелязваше разликите. Какво означаваше една повече или по-малко? Ако тя му разкриеше истината, той щеше да я приеме като последното си завоевание и да й се изсмее или да я причисли към постоянните си метреси. Един ден сигурно щеше да я замени отново с Бланш, за да задоволи животинската си страст.

— Александър? — попита сънено Рейн. — Дълго те нямаше. Нахрани ли се?