Джуд Деверо - Клариса

— Искат да ме заловят — обясни спокойно той. — Александър, ти си дребен и ще можеш да се промъкнеш незабелязано към онези дървета. Опитай се да стигнеш до коня ми и донеси оръжията.

— Какво ще стане с вас? — прошепна с пресекващ глас тя и се сниши, за да избегне втората стрела.

— Аз ще отведа Ан на сигурно място. Изпълнявай заповедта, какво чакаш! — нареди строго той.

Без да мисли дълго, Клариса легна по корем и запълзя към близките дървета. Всеки път, когато в близост до нея се забиваше стрела, тя се сковаваше от страх. Не смееше да погледне назад, защото умираше от ужас, че Рейн вече лежи мъртъв на земята. Когато стигна до края на преобърнатото дърво, се надигна и хукна да бяга. Щом стрелите престанаха да свистят в ушите й, спря и се опита да се ориентира.

Конят, големият огнен жребец на Рейн, танцуваше възбудено на мястото, където го беше вързала. Един мъж стоеше пред него и се опитваше да отвърже юздата. Ако успееше да отведе коня, Рейн оставаше без оръжие и нямаше с какво да защитава лейди Ан и себе си. Проклет да си, Рейн Аскот, изруга ядно Клариса. Как можа да се заплеснеш толкова по младата дама, че да забравиш елементарната предпазливост!

Клариса отправи безмълвна молитва към небето, после отвори уста и запя мелодията, която конят обичаше най-много. Животното веднага наостри уши и застина на мястото си. В този момент мъжът успя да улови юздата и го отвърза. Сега жребецът беше в негова власт.

— И конят е глупав като господаря си — промърмори ядно Клариса и започна друга мелодия, която се състоеше от високи, пронизителни, дисонантни тонове, които конят мразеше. Жребецът й благодари, като се изправи на задните си крака и се изтръгна от похитителя си. Втурна се към нея и тя едва не примря от страх, но се овладя бързо и промени мелодията. Укротеният жребец спря на сантиметър от нея и й позволи да го възседне.

— А сега ще правиш само онова, което ти казвам — прошепна в ухото му тя. Животното извърна към нея грамадната си глава, изду ноздри и извъртя очи. Беше обучено да носи в битката тежък рицар в броня, а не дребно момче като нея.

— Тръгвай! — заповяда му с гласа, който пазеше за двадесет и петте момчета, с които упражняваше хорали.

Конят потегли в погрешна посока и Клариса трябваше да приложи цялата си сила, за да го обърне в посоката, от която беше дошла.

— Не! Рейн, не!

Пронизителният глас на лейди Ан уплаши Клариса много повече от всичко случило се досега. Конят вървеше послушно по едва забележимата пътека и когато изскочи на полянката, Клариса видя пред себе си Рейн, целият в кръв, наведен над трупа на мъж, а пред него други двама мъже, също въоръжени с мечове. Ан се беше свила зад него и се криеше зад широкия му гръб.

— Това са хората на баща ми! — изпищя отчаяно тя. — Дошли са само заради мен. Нали ти казах, че ще ме търсят! — Тя се откъсна от Рейн и коленичи пред мъжа, който лежеше на земята. — Още не е умрял. Ще го отнесем вкъщи — продължи тя и хвърли сърдит поглед към Рейн. — Защо никога не чуваш какво ти говорят? — изфуча разярено тя. — Защо първо вадиш меча си, а после разсъждаваш?

Клариса усети как в гърдите й се надигна луд гняв. Знаеше, че Рейн няма да се защити, защото го видя да стиска устни и да отвръща глава.

— Моят господар беше нападнат — заговори злобно тя. — Стрелите бяха предназначени за него. Защо искате да стои бездеен и да пита кой стреля, преди да извади меча си? А вие, благородна госпожице, дори не гъкнахте, докато прикриваше скъпоценното ви тяло със своето; едва когато лорд Рейн рани слугата ви и разбрахте, че вероятно трябва да се грижите за него, започнахте да протестирате. Забравихте ли как се опитвахте да го отвлечете в храстите?

— Александър — обади се тихо Рейн и сложи ръка на рамото й, — не е редно да говориш така на една дама.

— Не било редно! — изсъска вбесено Клариса. — Тя не е никаква дама, тя е…

Рейн затвори устата й с ръка и я притисна силно към гърдите си, макар че тя се мяташе отчаяно, за да се освободи.

— Ан, моля те за извинение от името на момчето — продължи спокойно Рейн, без да обръща повече внимание на Клариса. — То не е имало време да се научи на учтиво държание. Вземи хората си и се върни при реката. Ще изпратя някой от постовете да ви изведе от гората.

— Не се сърди, Рейн — помоли тихо лейди Ан и се изправи. — Не съм имала намерение…

— Върви си, Ан. А ако срещнеш някого от семейството ми, кажи му, че се чувствам добре.

Жената кимна и се обърна към хората си. Един от мъжете й помогна да се качи на коня си. Раненият беше вдигнат на седлото и малката група потегли към реката.