Джуд Деверо - Клариса

— Роджър Чатауърт отвлече сестра ми Мери и съпругата на Стивън.

— Чатауърт! — извика изненадано Мери. — Нали дамата, в която Гевин беше влюбен, се омъжи за Едмънд Чатауърт?

— Точно така — отговори мрачно Рейн. — Големият ми брат се влюби в една мръсница от най-лошия сорт, но не искаше да го види. Даже когато я разбра колко струва, остана лоялен към първата си любов. Беше влюбен в Лилиан и след женитбата си с Джудит.

— Но какво общо имат те с присъствието ти в тази гора?

Тази жена няма ли най-после да стъпи на собствените си крака, каза си ядно Клариса. Продължава да седи в скута му и говори тържествено, сякаш се намира в залата на благородния си баща!

— Дълга история — отговори с мека усмивка Рейн. — Поради нещастна случайност Лилиан Чатауърт беше обезобразена и заедно с малкото красота, която притежаваше, загуби и ума си. Откакто е вдовица, живее при Роджър Чатауърт. Сигурно тя е отровила ума му, защото той предизвика брат ми Стивън на турнир, за да му отнеме шотландската наследница, която му даде лично кралят.

— Да, спомням си — засмя се Ан. — Шотландката донесе на мъжа си значително наследство, нали?

— Права си. Алисия е много богата жена, но Стивън я желаеше поне колкото земята й. — Рейн се усмихна иронично. — Оказа се обаче, че Чатауърт не умее да губи. Затова е отвлякъл и снаха ми, и сестра ми.

— Господи, Рейн, но това е ужасно! Защо тогава кралят…

— Беше ми заповядал да отведа войската в Уелс. Точно тогава узнах, че Мери е била отвлечена. Върнах се веднага и бях готов да обкръжа замъка на Чатауърт.

— С кралската армия? — попита Ан и когато Рейн кимна, изкриви лице. — Дал си му чудесен повод да те обяви за предател. Затова ли си облечен като селянин и бродиш в непристъпните гори?

— Точно така — отговори Рейн и я погледна втренчено. — Изглеждаш чудесно Ан. Колко време мина, откакто…

Ан скочи от скута му, застана пред него и приглади роклята, която Клариса копнееше да докосне.

— Няма да ме прелъстиш още веднъж, Рейн Аскот. Баща ми обеща да ми намери съпруг и аз искам да се явя пред него с ненакърнена добродетел. Затова ти забранявам да ме омайваш със сладки думи! — Тя се обърна и едва сега забеляза Клариса. — Кое е това момче? Защо ни зяпа с отворена уста?

Клариса я погледна обидено и направи крачка назад.

— Това е пажът ми — отговори Рейн, очевидно развеселен от забележката й. — Вярно е, че съм принуден да живея в тази гора, но положението ми не е чак толкова лошо. Момчето работи добре, освен това може да чете и пише.

— Доколкото знам, още никой не е успял да те научи на четмо и писмо — изфуча сърдито жената. — Престани да ме гледаш така, чуваш ли! Няма да смекчиш сърцето ми дори с тези проклети очи. Ела тук, момче. Как се казваш?

— Александър Блейкит.

— Блейкит ли? — изненада се лейди Ан. — Къде съм чувала това име?

— Прочела си го на обявата, с която се дава възнаграждение за главата ми, отговори наум Клариса, обзета от паника. Защо не бе променила фамилното си име? Сега тази ужасна жена щеше да я изобличи пред Рейн!

— Името е съвсем обикновено и се среща често — отговори вместо нея Рейн и махна пренебрежително с ръка. — Александър, върни се в лагера и ме чакай там!

— Не, момче, остани тук! — възрази твърдо Ан. — Чуй ме, Рейн, говоря сериозно. Не искам да ме прелъстиш още веднъж, затова момчето ще остане с нас. По-добре ме отведи при другите ловци. Те ще забележат, че съм се заблудила, и ще тръгнат да ме търсят.

— Нали имам постове — засмя се Рейн, улови я за талията и я придърпа между бедрата си. — Ще останем сами толкова дълго, колкото е необходимо. Александър, махни се оттук!

— Аз пък искам красивият ти малък паж да остане с нас — отговори сърдито Ан, опря ръце на раменете му и го блъсна с все сила. — Ти живееш много отдавна в тази дива гора и сигурно си започнал да харесваш малките момчета…

Тя не можа да довърши изречението си, защото Рейн я привлече към себе си и затвори устата й със своята.

Клариса не откъсваше очи от Рейн и жената. Не я беше срам да ги гледа. Никога не беше виждала такава целувка. Двамата бяха наклонили глави, телата им се притискаха едно в друго. Толкова й се искаше да замести лейди Ан в обятията на Рейн…

Тя беше толкова вдълбочена в любовната сцена, че не се раздвижи дори когато първата стрела прелетя на сантиметри покрай нея и се заби в земята точно до крака на Рейн. Докато тя не проумяваше какво става, Рейн реагира светкавично и с бързо движение хвърли и нея, и Ан на земята.