Джуд Деверо - Клариса

Клариса скочи от камъка и в очите й светна любопитство. Много й се искаше да узнае нещо за семейството на Рейн.

— Разбира се, че умея да чета — отговори бързо тя, събра частите на бронята и го последва.

Елегантно облечен мъж, чийто жакет беше обшит със златни леопарди, седеше и чакаше търпеливо нарежданията на господаря. Рейн го освободи с едно махване на ръката и Клариса се запита дали всички васали му се подчиняват с такава готовност. Този човек се различаваше рязко от отлъчените, към които принадлежеше и тя…

Пратеникът бе донесъл две писма за Рейн, едното от брат му Гевин, другото от съпругата на Гевин, която се казваше Джудит.

Писмото на Гевин съдържаше лоши новини. Другата снаха на Рейн, шотландката Алисия, била заловена от същия мъж, който държал в плен и сестра им Мери. Мъжът на Алисия дебнел около замъка на похитителя и чакал, защото се боял, че Роджър Чатауърт ще убие жена му, ако предприемат опит за освобождаването й.

— Твоят брат Стивън обича ли жена си? — попита плахо Клариса и вдигна глава.

Рейн кимна. Устните му бяха стиснати, очите гледаха в нищото.

— Но тук пише, че когато е била отвлечена, тя се е намирала в Шотландия. Защо е отишла там? Шотландците са подъл, варварски народ и…

— Млък! — прекъсна я строго той. — Алисия е господарка на могъщ шотландски клан и е най-красивата и благородна жена, която съм виждал. Прочети ми второто писмо.

Засрамена от укора му, Клариса отвори ухаещото писмо, написано от Джудит Аскот и докато четеше, забеляза как очите на Рейн омекнаха. Писмото беше гореща молитва за безопасността на Рейн. Джудит го заклеваше да напусне Англия и да живее в чужбина, докато успеят да издействат помилването му. Питаше го добре ли е, не се ли е разболял, има ли достатъчно храна и топли дрехи. Рейн избухна в смях, а Клариса се разсърди още повече, защото толкова много женска загриженост й беше непоносима.

— Знае ли мъжът й, че е толкова разтревожена за девера си? — попита злобно тя.

— Не ти позволявам да говориш с този тон за семейството ми — отряза я той и Клариса увеси нос, потисната от ревността си. Не беше честно да живее в шатрата му като момче и да не може да привлече вниманието му върху себе си. Ако носеше красива рокля, той щеше поне да забележи, че има до себе си жена, макар и не красавица…

— Съвземи се, момче, и чуй какво ще ти кажа.

Клариса го погледна стреснато.

— Ще можеш ли да напишеш писмата, които ще ти продиктувам?

Рейн й донесе мастило, перо и хартия и започна да диктува. Писмото до брат му беше изпълнено с решителност и гняв. Той се кълнеше, че ще остане колкото се може по-близо до сестра си и Алисия и ще чака, докато му се удаде случай лично да смаже главата на Чатауърт с юмрука си. Не се страхуваше от краля, защото главните доходи на Хенри идваха от рицарите, които обявяваше за предатели. Освен това Рейн съобщаваше на Гевин, че Хенри е изявил готовност да го помилва, ако получи по-голямата част от земите му.

Клариса не посмя да напише на хартията такива груби и безсрамни думи за краля, но Рейн изобщо не обърна внимание на уплашените й възражения.

Писмото до Джудит беше топло и нежно като нейното и в него беше споменат дори новият паж, който смятал, че господарят му няма и капчица разум и вечер ставал да го завива, за да не настине. Клариса сведе глава, защото бузите й пламтяха от срам. Все пак написа всичко, каквото Рейн каза за нея. Не знаеше, че той е забелязал загрижеността й. Едно от малкото й удоволствия беше да се промъква нощем до леглото му и да милва голите му рамене. После го завиваше с кожата и си лягаше.

Клариса така и не запомни какво още съдържаше писмото до Джудит. Пишеше, без да се замисля, а когато свърши, му поднесе писмата за подпис. Той се наведе към нея, склони глава към лицето й и тя вдъхна дълбоко аромата на косата му, на плътната, тъмна маса от къдрици. Дощя й се да зарови лице в шията му, но не посмя. Докосна само един кичур и го нави на връхчето на пръста си.

Главата на Рейн се стрелна нагоре така рязко, сякаш се беше опарил. Очите му се разшириха от изненада, после се впиха изпитателно в лицето й. Клариса спря да диша. Сърцето й направи огромен скок. Той разбра, каза си щастливо тя. Сега ще ми каже, че съм момиче, че съм жена.

Рейн се намръщи и отстъпи крачка назад. Погледна я още веднъж, сякаш не можеше да реши какво точно иска да й каже.

— Запечатай писмата — проговори най-после той и гласът му прозвуча дрезгаво. — Излез и ги дай на пратеника. — Обърна се рязко и излезе от шатрата.