Джуд Деверо - Клариса

Тя огледа шатрата и се сети, че има нужда от вода. Освен това жакетът й беше напоен с кръвта на Рейн и трябваше да бъде изпран. Утре отлъчените щяха да я засипят с въпроси откъде е дошла тази кръв.

Тя грабна две кофи и напусна на пръсти шатрата. Изтича към реката, избягвайки срещите с обитателите на лагера. Огледа се за Бланш и с въздишка на облекчение установи, че тя играе на зарове с няколко мъже. Очевидно беше заета и нямаше да й хрумне да посети Рейн в отсъствието на пажа му.

Стигна до реката по тъмно. Напълни бързо кофите и изпра жакета си. Ризата също се оказа напоена с кръв и трябваше да изпере и нея. След кратко колебание тя се съблече, развърза кърпата от гърдите си и се потопи във водата. Косата й беше мръсна, кожата й лепнеше. Изми се хубаво, макар че накрая трепереше от студ. Изтърка се бързо с хавлиената кърпа, стисна здраво зъби и облече мокрите си дрехи. Наметна жакета, грабна кофите и затича обратно към лагера.

Влезе в шатрата и веднага погледна към леглото. За щастие Рейн продължаваше да спи. Клариса остави кофите в ъгъла, свали бързо мокрите си дрехи и навлече една от ризите му. Засмя се, като видя, че й стига до коленете. Съзнаваше, че се излага на риск, и в същото време тайно се надяваше, че той ще се събуди и ще разбере, че тя е момиче.

В този момент чу стон откъм леглото и се обърна да види какво става.

— Мери — проговори задавено Рейн. — Мери, аз ще те намеря.

Клариса се хвърли към леглото. Той трябваше да мълчи! Хората в лагера не биваше да забележат, че е ранен и бълнува. Онези идиоти си въобразяваха, че Рейн е скрил в шатрата си злато и скъпоценни камъни, и Клариса не се съмняваше, че с удоволствие ще се възползват от удобния случай да претърсят навсякъде.

— Мери! — извика Рейн и замахна със силната си ръка.

Клариса едва успя да избегне удара.

— Недей така, Рейн — зашепна настойчиво тя. — Трябва да се събудиш. Имаш кошмар. — Тя улови ръката му и се изуми от горещината й. Рейн имаше треска!

— Не! — изплака тя и прокле Розамунд, която беше напуснала лагера точно когато Рейн имаше нужда от нея. Раната се беше възпалила. Какво можеше да направи тя? Почувства се безполезна и ужасно безпомощна. Сети се, че може да охлади челото му, грабна една кърпа, натопи я във водата и я сложи на главата му. Рейн я блъсна с все сила, взе кърпата и я хвърли на пода. Ако продължаваше да се мята така, щеше да удари някой от стълбовете на шатрата и да я събори.

— Рейн — заговори отново тя, този път по-силно и заклинателно, — трябва да лежиш тихо. — Улови ръцете му и в следващия миг се озова вдигната във въздуха над гърдите му.

— Трябва да намеря Мери — проговори високо и ясно Рейн.

— Ти си един проклет вол! — изсъска ядно тя. — Няма ли най-сетне да млъкнеш!

Очевидно думите й достигнаха до съзнанието му, защото той отвори очи и Клариса се уплаши още повече от трескавия им блясък. Отначало той я погледна с празен поглед, после зениците му уловиха фигурката й. Едната му ръка се плъзна към тила й, стисна го и привлече устата й към неговата.

Дори да искаше да протестира, Клариса не беше в състояние да направи нищо. Щом устните й докоснаха устата на Рейн, тя забрави света около себе си. Тя беше жена с голяма страст, способна на силни чувства, които досега беше влагала само в музиката си. При първото докосване на мъжките устни музиката се събуди в тялото й и избликна през всички пори — пеещи ангели, ръмжащи дяволи, огромни хорове, които стигаха до неподозирани височини, щастливи гласове, тъжни мелодии.

Рейн обърна леко глава, раздели устните й и затърси вътрешната сладост на устата й. Езиците им се срещнаха и Клариса едва не извика. Трябваше й само секунда, за да се сети как да отговори на целувката му. Опря единия си крак на пода, сложи другия върху тялото му, без да докосва раненото бедро, полегна върху могъщото му тяло, уви ръце около главата му и го привлече по-близо до устата си. Езикът й проникна още по-навътре. Сега осъзна, че е чакала този миг, откакто го беше видяла. Още тогава си пожела той да я погледне не като момче, а като жена, и това най-после стана.

Рейн реагира с въодушевление на страстта й. Устните му засмукаха нейните, притеглиха ги между зъбите му, захапаха ги, докато езикът му милваше сладката им закръгленост.

Когато ръката му се плъзна към прасеца й, Клариса въздъхна щастливо и започна да го целува по бузите, все по-надолу и по-надолу, докато стигна до шията. Колко пъти си беше мечтала да впие устни в тази силна, мускулеста шия, когато я беше виждала запотена и зачервена от усърдните упражнения с меча.