Джуд Деверо - Дукесата

— Какво може да каже? Тя му е майка и той не може да й противоречи.

— Нима будно момиче като теб никога не е възразявало на своята майка?

Клер захихика — вече беше изпила половината от уискито си.

— О, поне милион пъти.

Ангъс й се усмихна.

— Но въпреки всичко той си остава идеален.

— Вчера малката ми сестра направи странна забележка за Хари. — Изричайки това, Клер знаеше, че вече се е напила, иначе нямаше да го довери на никого. Маймунката говореше най-ужасни неща за хората. Случваше се да се запознаят с някой мил и любезен човек, но малката го обявяваше за истински вампир. Най-чудното беше, че доста често тя се оказваше права.

— И какво казва сестра ти за Хари?

— Тя каза, че никога няма да имам някакво влияние над него. Три месеца след сватбата той щял да забрави, че съществувам. След като се погрижи да му родя две деца — наследник и още един син, щял да си тръгне по своя път. Нямало да се отнася зле към мен, но просто щял да загуби всякакъв интерес към брака ни.

— На колко години е малката ти сестра?

— На четиринайсет, струва ми се. Но може да е вече и на четирийсет.

Ангъс кимна и си наля уиски.

— А как стоят нещата с другия?

— С другия ли? — попита тя, макар и да знаеше кого има предвид.

— С другия момък. С тъмнокосия, който те доведе тук.

— А — каза тя тихо. — Тревилиън.

— Да, той. — Старецът я наблюдаваше, докато тя се чудеше какво да отговори. — Пътешественикът.

— Нима знаете и това?

— Какво ти е сторил, че си му сърдита?

— Мислех го за приятел — започна тя и му разказа, как той бил единственият човек в Брамли, който разговарял с нея. — Говорехме за всичко. Можех да споделям с него и най-лични неща. Разказах му свои мисли и случки, които не бях доверявала на никого и той ме разбираше. Той никога не беше… — Тя се спря, тъй като колкото и уискито да й беше развързало езика, не искаше да каже нещо, което да прозвучи като изневяра спрямо Хари. Тя обичаше Хари. — Той си е записвал всичко, което му разказвах. Изследвал ме като научен обект — продължи тя. — Искал е да ме използува като материал за някоя от проклетите си книги. Но аз не съм обект за научно изследване. Аз съм само една жена, а капитан Бейкър може…

— Доколкото си спомням, ти го нарече Тревилиън?

— Да. Мислех, че така се казва. Това е фамилното му име. Обаче той е капитан Бейкър. Знаете ли какви необикновени неща е извършил този човек?

Ангъс я гледаше внимателно. Беше дошла при него с изкривено от мъка лице, а сега очите й искряха.

— Не, не знам нищо за него. Защо не ми разкажеш какво толкова е направил?

Клер отново отпи глътка и заговори на една от любимите си теми — капитан Франк Бейкър.

Разказа му за неговите пътешествия из Африка и арабския свят. Обясни му какво значи да си посветен в суфизма и му описа необикновения ритуал. Изброи езиците, които капитан Бейкър владееше.

— Може да усвои всеки език за два месеца.

Разправи му подробно как продължавал да пише, когато за известно време загубил зрението си. Описа му страхотните рискове, които поемал през живата си и успехите, които постигнал.

— С времето цели цивилизации са изчезвали от лицето на земята, като… като вавилонската, например. — Тя посочи с каната си към Ангъс. — Ние знаем толкова малко за вавилонците, защото тогава не е имало някой като капитан Бейкър да документира живота им. Просто не са имали късмет един толкова умен и смел човек да пътешества из страната им, да я опознае и опише.

— Не ми звучи много като истина. По-скоро прилича на легенда.

— Може би — отвърна тя. — Не знам. Не вярвам, че той е човек като другите. — Клер погледна Ангъс. — Не мога да си представя, че майката на капитан Бейкър ще предупреди бъдещата си снаха той да не яде грах с печени гълъби. Съмнявам се дори, че капитан Бейкър е имал майка.

— Има, можеш да ми вярваш — отвърна Ангъс тихо.

— Обзалагам се, че е умряла при раждането му и той е отраснал сираче. — Тя изпи на един дъх остатъка от уискито си.

— Какво, дявол да го вземе, да правя сега? — Погледна Ангъс и лицето й отново посърна. — За себе си виждам само две възможности. Едната е да се омъжа за Хари и да попадна под властта на майка му. Това означава, чу тя ще определя и най-дребното нещо в живота ми и аз ще свърша като клетата й дъщеря — затворена в стаята си с няколко книги, които тя ми е подбрала. Много се съмнявам дали Нейна светлост ще ми разрешава да виждам дори собствените си деца.

— А другата възможност?