Джуд Деверо - Дукесата

— Нямам такова намерение.

— Но сте бил с нея повече от Хари.

— Не съм виновен за това. Аз никога не бих пренебрегвал така годеницата си.

— Да, щяхте да й давате всичко, което обича — книги, разговори, и да слагате в нейна чест килта на главата на клана.

— Облякох дрехата, но тя не знаеше, че принадлежи на главата на клана. Никога по-рано не беше я виждала.

— Но много от вашите селяни я познаха. Много от тях знаеха кой сте вие онзи ден, когато седяхте до стената на къщата ми и гледахте как хората танцуват. Те танцуваха за господаря и неговата жена.

— Тя не е моята… Гласът му стана дрезгав. — Тя не е моята жена и никога няма да бъде. Ние сме… приятели — каза той тихо. — Между нас няма нищо повече и никога няма и да има. Клер е решила да се омъжи за брат ми и да стане дукеса.

— Може да й кажете кой сте в действителност. Нейните родители ще одобрят брака. След всичко, което чух за тях, смятам, че им е безразлично дали дукът е млад хубавец или грохнал инвалид.

Тревилиън се усмихна кисело.

— Е, да, тя би се омъжила за мен, защото съм дук, но аз не смятам да се женя. Това ще ми попречи да пътешествам, а и не искам да поемам отговорността за тази къща с всичките й обитатели. И съвсем определено не желая жена, която би се омъжила за мен заради титлата ми.

Откъм Ангъс се чу страшно ръмжене, но дяволитият блясък в очите му издаваше, че се киска.

— Ако някое хубаво момиче ми каже, че иска да се ожени за мен, защото съм глава на клана Мактарвит, тутакси ще хукна към църквата.

— Тъкмо по това се различаваме. Аз не искам да се женя, не искам да бъда дук, а сега и не желая да разговарям повече с вас. Чака ме работа.

— Тя иска да ожени сестра ви за Джеймс Кинкейд.

— Какво? — Тревилиън го погледна смаяно. — Откъде знае тази история? Много вода изтече от тогава.

— Хари й я разказал.

— И тя така се трогнала от нейната романтичност, че е пощуряла да събере влюбените. Иска да ги направи две щастливи гълъбчета, точно като нея и Хари.

Ангъс му разказа, че Клер смята децата на дукесата за онази сила, която може най-добре да се справи с тираничната й власт.

— Момичето е научило това от дядо си. Обзалагам се, че старицата си е намерила майстора.

Тревилиън поклати ядосано глава.

— Глупаво американско хлапе! Не знае какво говори. Няма представа за истинския характер на онази жена. Клер е невинна като божи агнец. Мечтае за идиличен живот с Хари и русокосите му дукчета. Дори не подозира, че на света съществуват хора като онази вещица. — Цинизмът му се превърна в омраза. — Че тя е способна да затрие всеки, който се опита да й отнеме нейния Хари или нейната власт.

— Е, момичето иска поне да опита — прошепна Ангъс.

— Да, тя ще опита и ще бъде смазана. Защото няма зад гърба си богатия опит на другата в интригите и жестокостите.

— Какво ще стори старицата, ако узнае, че момичето се опитва да й се опълчи?

— Ще го затвори някъде. Откъде да знам? И не ме засяга.

Ангъс мълчеше и не помръдваше, вперил очи в по-младия мъж.

Тревилиън заговори тихо, сякаш сам със себе си:

— Старицата много бързо ще отгатне намеренията на Клер дори само по лицето й. Момичето не умее да се преструва. Освен това ще разкаже всичко на Хари. — Той изсумтя презрително. — На своя съвършен Хари. Със същия успех би могла да го изкрещи право в лицето на майка му. Хари няма мозък да проумее, че така излага Клер на опасност. Щом тя го помоли да й помогне да оженят Лий и Кинкейд, това ще му се види така трудно и досадно, че ще изтърчи да се оплаче на майка си.

— А тя веднага ще разбере какво всъщност става.

— Да — съгласи се Тревилиън. — Старицата ще проумее, че Клер се опитва да й отнеме част от властта. И ще отвърне на удара с удар.

— Както е постъпила някога с онова непослушно момченце — промърмори Ангъс.

По лицето на Тревилиън не пролича да е чул тези думи.

— Тя ще изчака, докато Хари и Клер се оженят. Боже милостиви, сега сигурно бърза да определи датата на сватбата. Разбунтува ли се, Клер е загубена.

— Какво ще й направи старата?

— Не мога да си представя — отговори Тревилиън тихо. — Ще я измъчва по начин, за който и най-свирепото африканско племе не би се сетило. Ще прекърши волята и духа й, както го стори с Лий. Знаете ли, че Лий като малка беше голяма немирница? Дори ни предвождаше в лудориите, които ние…

Той млъкна, защото Ангъс беше станал и тръгнал към вратата.

— Къде отивате? — изръмжа Тревилиън.

— Не казахте ли, че имате работа? А аз се връщам при момичето. Може да се простуди. Трябва да се погрижа за нея.