Джуд Деверо - Дукесата

Клер помълча малко.

— Мога да разваля годежа си с Хари.

— Ще те заболи ли? Много ли обичаш този младеж?

— Ако не се омъжа за човек, когото родителите ми одобряват, няма да получа наследството на дядо си. — Сега вече Клер му разказа цялата история.

На Ангъс, който през живота си не бе виждал сто фунта стерлинги накуп, свят му се зави от такива огромни суми.

— Десет милиона долара! И колко прави това в английски пари?

— Кръгло два милиона, струва ми се.

За щастие Ангъс беше седнал на трикракото си столче, иначе щеше да падне на пода.

— И твоите родители са похарчили всичко това?

Този път тя не се опита да ги защитава, както стори пред Тревилиън.

Ангъс дълго клати глава.

— И значи сега се боиш, че ако не вземеш онзи, когото те искат, ще ти грабнат твоите… — той преглътна — твоите десет милиона, ще ги похарчат и ти няма да видиш нито пени от наследството си, сестричката ти също?

Клер искаше да отрече, но вече беше изпила твърде много уиски, за да излъже.

— Да, страхувам се от това. На родителите ми им харесва тук. Баща ми всеки ден ходи на лов, а майка ми е успяла да се запознае с две дукеси, четири графини, трима барони и един маркиз. Те са й обещали, че ако ние с Хари се оженим, ще я представят на кралицата или поне на принцеса Александра.

— И всичко това значи много за твоите родители, нали?

— Да. Баща ми не умее да прави нищо. Съмнявам се, че е работил дори един ден през живота си. Зная, че звучи ужасно, но той е вече прекалено стар, за да промени нещо. Късно е да се залови с банкерство или нещо подобно. А майка ми…

Ангъс я окуражи с поглед.

— … майка ми умира да я вземат за важна птица, така се чувства ценна в собствените си очи. Май в детството й непрекъснато са я укорявали, че е кръгла нула.

— А какво искаш ти, момиче?

— Любов — каза тя задъхано и после се усмихна. — И нещо, което да върша. Трудно ми е да стоя бездейна.

Ангъс се облегна на стената и я погледна. Знаеше, че тя всеки миг щеше да заспи.

— Ти какво би променила тук? Как ще подобриш положението? Ще орем ли запустелите ниви? Или по американски ще отворим фабрика за коли или нещо подобно?

Клер се усмихна.

— Не. Най-напред бих оженила Лотрис и Джеймс Кинкейд.

Ангъс се изсмя подигравателно.

— Аз пък си помислих, че говориш сериозно. А ти искаш любов и нищо друго.

Клер се усмихна със затворени очи.

— Дядо ми обичаше да казва, че ключът към богатството и властта е човешката работна сила. Мисля си, че ключът към властта на старата дукеса са нейните деца. Тя изцяло е подчинила Лотрис, а Хари — до голяма степен. Но ако поне единият успее да се освободи, цялата й власт ще се разклати из основи. Ако собствената й дъщеря й се изплъзне, и другите ще последват нейния пример. Може би жителите на Брамли ще добият поне толкова свобода, колкото имат слугите там.

Ангъс се изправи и погледна Клер с нова почит. Да, след всичко, което се случваше в тази къща, думите й имаха смисъл. Забеляза, че тя наистина е заспала, извади от една ракла дрехата си на предводител на клана и я зави с нея. Когато взе рисунките от скута й, тя се намести по-удобно в креслото и продължи да спи.

Старецът разгледа скиците и прихна развеселен. После ги остави пак до нея, излезе от колибата и тръгна пеш към голямата къща. След няколко часа щеше да е в Брамли.

Когато Оман съобщи на господаря си, че някакъв старец се качва по стълбите, Тревилиън само му махна с ръка да изчезва и отново се вглъби в писанията си. След минута Ангъс се появи в стаята. Не беше ни най-малко задъхан, макар че бе тичал нагоре.

Тревилиън не откъсваше очи от работата си.

— Какво те води при мен? Нямам телета за крадене.

Ангъс се разположи мълчаливо до прозореца, наля си уиски и загледа домакина си.

Най-сетне Тревилиън остави писалката и вдигна очи към стареца, чието сурово лице бе покрито с угрижени бръчки.

— Изплюй камъчето.

— Момичето се е запознали със старицата.

— А, така ли? — Тревилиън отново се залови с работата си. — Е, и какво от това? Любовта й към Хари ще й помогне да преглътне обидите.

Ангъс изръмжа нетърпеливо.

— Тя не изпитва никаква любов към младежа. Бил — как го каза… съвършен. Вчера й показал имотите. — Ангъс описа кръг около себе си. — Хари давал вид, че познавал всичките си арендатори. Преструвал се, че той управлява имението. А съм сигурен, че не е виждал всичките ви владения.

— Моите владения?

Ангъс не откъсваше очи от него.