Джуд Деверо - Дукесата

Клер закри лице с длани. Не искаше да ходи на вечеря, да служи за посмешище на тези хора, които не сваляха очи от нея, но не считаха за нужно да я заговарят. Не искаше да вижда и Хари и да се насилва да го лъже, че майка му е приятна личност.

Имаше един човек, с когото искаше да поговори — Тревилиън. Не, помисли си тя, той вече не е Тревилиън, а е прочутият, безсрамен, ползващ се с лоша слава капитан Бейкър. Ако отидеше при него, той щеше да изслуша неволите й и с най-голямо удоволствие ще я изтипоса на карикатура заедно със свирепата саката дукеса. Най-вероятно да я изобрази как пълзи на четири крака пред онази жена.

Не, нямаше да отиде при Тревилиън. Не можеше да му се довери. Беше я предал. Изслушваше я само за да събира материал за карикатурите и записките си.

С кого другиго би могла да поговори? С майка си и баща си? Почти пребледня при тази мисъл. Нейните родители, доколкото напоследък въобще ги виждаше, така се бяха приспособили към живота в тази голяма къща, сякаш са се родили тук. Маймунката я беше осведомила, че баща им дори се канел да участва в театралните пиеси в източното крило.

Но имаше на този свят един човек, комуто можеше да се довери, помисли си тя — един човек, който щеше да я разбере и да й даде съвет. Хвърли вечерната рокля на леглото и грабна костюма си за езда. Пак щеше да пропусне вечерята, което без съмнение ще бъде докладвано на Нейна светлост. Но това не я интересуваше. Тя на всяка цена трябваше да поговори с някого.

Не беше лесна работа да намери старата съборетина на Мактарвит сред баири и гъсталаци. Клер тъкмо се чудеше как да прекара коня си през жилавите храсти, когато старецът се появи. Сякаш я чакаше. Сигурно някой му съобщаваше за приближаването на пришълци — вероятно дечурлигата, помисли си Клер. Той явно вземаше мерки, за да пази скъпоценното си уиски.

Мактарвит стоеше на едно възвишение, метнал старата си кремъклийка през рамо, и вятърът си играеше с износения му килт. Когато го забеляза, от очите й бликнаха сълзи. Този човек беше единственият, който оправда очакванията й за Шотландия. Всичко останало я объркваше и разочароваше.

Когато го доближи, Клер скочи от кобилата и се затича към него. Ангъс мигом разбра какво трябва да стори: подпря кремъклийката на скалата и разпери големите си силни ръце. Момичето се хвърли в прегръдките му. Сякаш придошлата река скъса всички бентове: поток от сълзи рукна по бузите й.

Ангъс я притисна до себе си. Тя плачеше и плачеше, а той стоеше неподвижно и я държеше здраво в прегръдките си, здрав и търпелив като стар дъб.

Мина доста време, преди Клер да се отдели от него.

— Прощавайте! Не исках да…

— О, не се тревожи — успокои я той.

После сложи ръка на рамото й и я въведе в своята къщурка, където я настани в единственото си кресло и й подаде кана с големината на буренце. Каната беше пълна догоре с уиски. После натъпка с тютюн лулата си, седна на трикрако столче пред никога незагасващия си огън и каза:

— Е, разкажи ми какво ти има, момиче.

Клер съзнаваше, че трябва да разказва поред, но в началото дори не се постара.

— Никой не се оказа такъв, за какъвто го мислех! Всичко е различно и чуждо! Започвам да се съмнявам, че и аз въобще съществувам. Като не смятаме парите ми, имам пред вид. Всички се интересуват само от тях.

Ангъс беше самото търпение. Сякаш единственото му предназначение на този свят бе да я слуша в захлас. Клер започна да му разказва как вчера обиколиха с Хари имението, и докато разправяше, нервно драскаше с молив върху някакво старо парче хартия с щемпел Брамли Хол, което кой знае откога се търкаляше из колибата на Ангъс. При всяка своя дума нанасяше гневна черта върху листа.

Старецът я помоли да му обясни разликата между Америка и Шотландия. Изслуша мълчаливо разясненията й, като само димеше с лулата си и кимаше.

Клер му описа колко съвършен е Хари.

— Съвършен ли? Какво е това? — попита Ангъс.

— Той е прекрасен, но майка му… — Тя сведе очи над каната с уиски.

— Не вярвам да ме смаеш с истории за тази жена, момиче. — В гласа му се долавяше сподавена омраза.

Клер му описа днешната си среща с дукесата.

— Тя няма да ми отстъпи нищичко от властта си, след като се омъжа за Хари. Няма да позволи никакви промени. Ще контролира всяка хапка, всяко вдишване в тази къща. Няма да се учудя, ако ми подбира и всекидневното облекло.

— А какво казва твоят съвършен Хари по този въпрос?

Клер с е размърда неспокойно в креслото.