Джуд Деверо - Дукесата

— Мамо — каза Хари бодро, — та вие сте заедно вече цяла вечност! — Пристъпи към дукесата, целуна я по бузата и после седна на облегалката на стола й.

От своето място Клер наблюдаваше как лицето на другата жена се смекчи и засия отвътре. Погледът й се оживи и заблестя като на младо момиче при вида на любимия. Клер погледна към Хари и забеляза каква нежност цареше между двамата. Сега, като ги видя заедно, разбра, че завинаги ще си остане тук чужд човек.

Хари взе парче сладкиш, отхапа от него и погледна към Клер. А тя се опитваше да си спомни дали този сладкиш фигурираше в списъка на разрешените за Хари тестени изделия, или не.

— Но защо стоиш права? — попита той.

Клер гледаше двамата като омагьосана — възрастната жена в огромния й стол, който сега й приличаше на трон, и Хари, преметнал крака върху облегалката, при което килтът му се беше повдигнал нагоре и показваше мускулестите му крака — и изпитваше едно-единствено желание — да изчезне оттук. Дукесата я гледаше с нескрито любопитство и чакаше да чуе какво ще отговори на въпроса на Хари.

— Права ми е по-удобно да записвам — обясни Клер. Дукесата повдигна вежди, признавайки й известна съобразителност.

— Мм — изсумтя Хари, дъвчейки, като явно не си даваше труд да вникне в цялото положение. — И какво записваш?

— Отбелязвам си неща, които те засягат — отвърна Клер и му се усмихна.

Хари се наведе отново към майка си и я целуна по бузата.

— Сладката ми, дано не си досаждала на Клер с историята на всичките ми детски болести?

— Само се опитах да се погрижа за твоето здраве. Нали за това са майките на този свят. — Жената му хвърли поглед, изпълнен с толкова обич, че на Клер й стана неудобно да гледа повече. Толкова личен, дори интимен беше този поглед, че явно не беше за пред чужди хора.

Хари се обърна с усмивка към Клер.

— По всяка вероятност ще чуеш страшни истории за мама — каза той, като намекваше за Тревилиън, — но трябва да знаеш, че са абсолютно неверни. Тя е най-добрата и достойна за обич жена на света и съм сигурен, че с времето ще я обикнеш така, както я обичам аз.

Клер погледна към дукесата и забеляза тържествуващата й усмивка. Изражението й недвусмислено говореше, че тя господства над сина си и така ще бъде винаги.

— Трябва да си вървя — каза Клер. — Аз… аз обещах на майка си да я посетя преди вечеря. — Внезапно почувства, че ако остане тук още само миг, ще експлодира.

Хари се надигна от майчиния си стол.

— Остани, ще поръчам още чай. Защо не разкажеш на мама за кобилата, която ти подарих. Още не си й измислила име. Може двете да помислите по въпроса.

— Наистина трябва да вървя, много благодаря, Ваша светлост, за… за всичко.

— Почакай — обади се Хари. — Ще те изпратя.

— Не, моля те, недей — отвърна Клер. — Време е да си вървя. — Беше стигнала до състоянието, в което й беше безразлично дали ще я сметнат за невъзпитана. Просто чувстваше с пределна яснота, че трябва веднага да напусне тази стая.

Когато затвори вратата след себе си, изпита чувството, че най-сетне отново може да си поеме дъх. Струваше й се, че като по чудо се е измъкнала от ужасна опасност. Сякаш се беше събудила от невероятен кошмар. Само че сега ставаше ясно, че този кошмар е самата действителност.

Не биваше да губи разсъдък. Трябваше да измисли някакъв изход. Много жени имаха ужасни свекърви. Това се случваше често, неслучайно съществуваха толкова анекдоти за майки, привързани като с вериги за синовете си. Собствената й майка често казваше, че един мъж обича най-много майка си и нито една съпруга не може да се конкурира с нея в сърцето му.

Клер се върна в стаята си. Не, положението не беше чак толкова ужасно. Старата жена просто обичаше сина си и искаше да е добре нахранен, облечен и да се грижат за него, когато се разболее. Всъщност не настояваше за нищо повече.

В стаята си видя, че госпожица Роджърс й беше приготвила роклята за вечеря. Едва успя да разкопчее копчетата на гърба си, тъй като прислужницата не се виждаше никъде. Госпожица Роджърс имаше собствено разписание на деня и не се отклоняваше ни на йота от него. Беше определила кога точно е времето за вечерното преобличане и след него изчезваше някъде. Ако умопобърканата американка не спазваше графика, нейна си работа, госпожица Роджърс нямаше да си обърква живота заради една чужденка.

Клер взе роклята от леглото. Щеше да отиде на вечеря и да се държи като че ли нищо не се е случило. Щеше да се усмихне на Хари и да му каже, че за нея е било удоволствие да се запознае с майка му. И още ще го посъветва отсега нататък да не носи килт, тъй като може да се простуди.