Джуд Деверо - Дукесата

Дукесата й хвърли толкова гневен поглед, че Клер неволно отстъпи назад — в този поглед се четеше омраза.

— Ще ме посещава, така ли? Да не искате да кажете, че моят син ще ме изхвърли от къщата?

— Не, мадам — смотолеви Клер. — Реших, че искате да се оттеглите във вашето вдовишко жилище.

Този път дукесата удостои Клер с поглед, в който се четеше чисто ехидство.

— Искате да вземете апартамента ми, нали? Не ви стига моя син, а желаете и жилището ми? Какво искате още?

В този миг Клер искаше само да напусне това място и повече да не се връща в него.

— Не исках да ви засегна — промърмори тя тихо с наведена глава. Съжаляваше, че разгневи майката на Хари и се опасяваше, че тя ще я представи пред него като агресивна американка.

Дукесата, която наблюдаваше зорко Клер, издаде нечленоразделен звук, сякаш е доволна от обяснението й.

— Е, добре — каза тя. — По-добре е да се спогаждаме. Макар че няма да е толкова просто при създалото се положение.

Клер овладя неравномерното си дишане и се усмихна неуверено.

— Струва ме се, че ще бъде хубаво, ако се сприятелим заради Хари. Той много ви цени.

— Разбира се, че ме цени — сопна се дукесата.

Клер отново се напрегна. Всичко, което кажеше, изглежда бе обида за тази жена.

— Да продължим с вашите задължения — поде дукесата. — Трябва да се научите как да се грижите за сина ми.

— Да — каза Клер. — Много искам да знам повече за Хари. Той…

Дукесата й отне думата и заповяда:

— Отворете си бележника.

Преди още Клер да разлисти малкото тефтерче, дукесата започна да диктува много бързо.

— Да започнем с граха. Моят син яде грах с агнешко и говеждо месо, но никога с пилешко, освен ако не става дума за фрикасе. Към пилешкото фрикасе трябва винаги да се поднася грах. Разбира се, той не яде грах и с печено телешко, но грах може да се сервира към печеното агне; но само ако агнето не е на повече от половин година. Грах може де се поднася и към телешкото, но само през пролетта. Никакъв грах към телешкото месо през зимата и също така никакъв грах, към каквато и да е риба! Естествено грахът няма място и при ястията от дивеч, като се изключат млади печени гълъби. Готова ли сте да продължим с морковите?

По време на тази лекция Клер нямаше време да си отвори устата, камо ли да разлисти тефтерчето си. Но при думата „моркови“ тя отиде до едно кресло, сложи бележника на облегалката му и започна да записва толкова бързо, колкото й позволяваха силите. Но не успяваше да насмогва. Дукесата изреждаше скорострелно инструкции за ястия със зеленчуци, месо и дивеч, а също кога и как да се сервират те на Хари. Всичко беше прекалено сложно, за да го проумее Клер и дори само да го запише.

Щом приключи с яденето, домакинята премина към болния гръб на Хари и какво трябва да се направи, когато той има болки. Лечението включваше грейки с топла вода, горещи кърпи и компреси с ароматични билки.

Клер, продължи дукесата строго, никога не бива да повишава глас на Хари, никога да не спори с него и да го ядосва. По-нататък обясни кои игри умее да играе нейният Хари и кои не, и й намекна да го оставя да печели на карти.

— Печеленето на карти му доставя удоволствие — каза тя.

Сетне даде указания в какви цветове трябва да бъдат дрехите на Хари. Във всеки случай той никога, при никакви обстоятелства, не биваше да носи вълнени платове върху нежната си кожа. Като прониза Клер с гневен поглед, дукесата заяви, че при никакви обстоятелства не одобрява Хари да носи онези отвратителни шотландски поли. Явно нея обвиняваше, задето Хари напоследък сновеше насам-натам с голи бедра, излагайки на риск здравето си. Като на сън Клер се чу да смотолевя някакво извинение.

Накрая дукесата стигна до дневния режим на Хари — какво и кога може или не може да прави. Осъди егоизма на Клер, задето го беше вдигнала от топлото му легло на зазоряване, за да й покаже имението.

— Моят син е човек, който обича да помага. Готов е да направи всичко, за което го помолят, тъй като е щедър. Но днес сутринта забелязах, че почти се е разболял, защото онзи ден е станал в ранни зори и е яздил неподходящо облечен в студа.

Клер нямаше представа, че Хари има толкова крехко телосложение и че така лесно се простудява. Започна да я гризе съвестта, задето сама не беше видяла всичко това.

— В бъдеще ще бъда по-предпазлива — промърмори тя.

— Да, бих ви посъветвала да се съобразявате повече с него.

В седем, след двата най-дълги часа в живота на Клер, в стаята влезе Хари. Тя толкова му се зарадва, че за малко да не изтича да го прегърне, но мисълта за болката в гърба му я възпря.