Джуд Деверо - Дукесата

— Предпочитам да ми се сервира в чиния.

Когато дечурлигата понечиха да го окичат с цветя, той ги прати по дяволите. Клер се опита да го успокои. Баща й също възприемаше децата като напаст божия и сега установи, че Хари не падаше по-долу. Не видя нищо лошо в това.

Даваше вид, че не забелязва някои неща. Конюшните на Хари бяха великолепни постройки с мрамор и махагон, имената на жребците бяха гравирани върху месингови табелки. А къщите на селяните, които също принадлежаха на дука, изглеждаха така, както са изглеждали по времето на нормандското нашествие.

Разбира се, срещнаха и няколко солидни къщи и Клер се зарадва на сградите, които бяха покрити с керемиди вместо със слама и се отопляваха с хубави печки за дърва и въглища, а не с открити торфени огнища без комини. Но когато разговаряше със собствениците на тези къщи, объркването й нарасна. Разпитваше ги за земята, която бяха взели под аренда от Хари. Дядото на Клер притежаваше доста ферми и ги беше превърнал в твърде печеливши предприятия. Но тук срещаше плодородна земя, която не се обработваше, и плугове, които ръждясваха под навесите. И не видя човек, който да работи на полето.

Попита Хари защо е така и получи смущаващия отговор, че хората тук предпочитали животните. Не проумяваше с какво това пречи да се обработва земята.

Горите също бяха съвсем запуснати. За нея дървото беше един възстановяващ се продукт. Дърветата се секат и се насаждат нови: горите бяха като житните култури, само дето носеха по-бавно печалба. Тези гори тук изглеждаха така, сякаш най-малко двадесетина години никой не се беше грижил за тях. Младите дървета растяха безразборно и всичко беше обраснало в къпинак.

Попита Хари защо са оставили дърветата на самотек и как добиват дървесина. Господин Сорънсън й обясни, че младите гори са прекрасно убежище за лисици и яребици. Нима имаха ферма за дивеч?

Хари я погледна така, сякаш е полудяла.

— Те ни трябват за лов. Не ги продаваме.

Клер разбра, че отново разсъждава като американка. Вече беше присъствала на лов за лисици и знаеше, че англичаните обожават да стрелят по животни.

Когато се върнаха в къщата, беше почти обяд. Навъсеният Хари потърси нещо за ядене, а Клер отиде в стаята си да се преоблече. Не обърна внимание на ужасната госпожица Роджърс, която не спираше да мърмори. Престарялата женица беше убедена, че трябва да подрежда живота на Клер по часове и негодуваше, че отново целият й график е отишъл по дяволите.

— Оставете ме на мира — й каза Клер, но когато старицата не се помръдна, я изгледа така свирепо, че тя подви опашка и изчезна от стаята.

Клер седна по бельо пред тоалетната масичка и се взря в огледалото. Очевидно не знаеше абсолютно нищо за живота на бъдещия си съпруг. Не разбираше нито хората, които живееха тук, нито страната им.

Беше видяла гладни селяни, но и изоставени ниви, годни за добив на пшеница или други култури. Дори къпините, които можеха да се берат и продават, гниеха по земята. Беше видяла коне, настанени по-добре от хората.

Видяното през деня я наведе на размисъл. Не беше човек, който иска всичко наготово. Беше дете на дядо си. Вярваше в упорития труд и в това, че онези, които работят най-много и имат най-добрите идеи, ще спечелят и най-много пари.

Но с парите растеше и отговорността. Дядо й винаги казваше, че най-голямото богатство е живият човешки труд и постоянно се грижеше за своите работници. Затова никога не беше имал главоболия със стачки и саботажи.

Клер се опита да си внуши, че в Шотландия всичко е различно, но веднага пред очите й застанаха одрипавелите деца, които браха цветя за нея. Думата „клан“ означаваше „деца“. Според господстващата тук традиция тези хора бяха деца на Хари, но той не се държеше като техен баща.

Помъчи се да не вижда Хари в неприятна светлина. Трябваше да мисли само хубави неща за него. Важно бе да го обича какъвто е в действителност — а не какъвто би искала да бъде.

Тя отиде до гардероба да извади друга рокля. Може би Тревилиън беше прав — такива бяха възможностите на Хари, така беше възпитан. Това отношение към земята и хората беше единственото, което познаваше.

След обяда щеше да поговори с него. Може би щеше да й разреши да промени нещата, щом като се оженят. Не виждаше защо Брамли да не стане печелившо предприятие. Сигурно това желаеше и Хари — само че не знаеше как да го постигне. Да, това беше причината. Беше сигурна, че е така.

Извади роклята от гардероба и се усмихна. Да, това трябваше да е причината.