Джуд Деверо - Дукесата

Клер приближи до него, за да погледне в лицето му.

— А какви неща според теб харесвам аз?

— Книги. История. И най-вече шотландци.

Клер се усмихна, а Хари въздъхна облекчено. Тези жени и проклетите изпитания, на които подлагат човек! В това отношение всичките му любовници си приличаха като две капки вода: не им стигаше, че беше при тях — не, те искаха още и доказателства за любов!

— Знам, че Лотрис обича да чете. И какво друго обича?

Хари посегна към чашата си с вино. Твърде рядко се беше хранил, без зад стола му да стои някой, който да го обслужва, а сега беше принуден и сам да си налива виното.

— Имаш пред вид, освен Джеймс Кинкейд?

Клер седна в скута му.

— Кой е този Джеймс Кинкейд?

Хари вече съжаляваше, че се изпусна.

— Никой. Просто шега. Никой, повярвай ми. По всяка вероятност вече е умрял. Не знам, наистина.

— И кой е бил все пак?

Хари пресуши чашата си и посегна към бутилката в сребърната кофичка. Не можеше да я стигне, без да обърне гръб на Клер, и се отказа. Жените в лабилно душевно състояние понякога имаха най-чудновати идеи. Ако загърбеше Клер, за да вземе бутилката, току-виж си помислила, че обича виното повече от нея.

— Лий се влюби в него до уши още като малко момиче. А може и винаги да е била влюбена в него, не знам точно. Бях още дете, когато… — Не можеше да си спомни какво се случи, когато сестра му за пръв и последен път се опълчи срещу майка му, но знаеше много добре какво стана след това. Нямаше да се учуди, ако и до днес в най-затънтените стаи на старата къща още ехтяха виковете на Лотрис.

— Какво се случи после?

— Изборът й беше крайно неподходящ. Лий е дъщеря на дук, както знаеш. Кинкейд беше… — спря се, защото забеляза у Клер онова унесено изражение, което всички жени придобиват щом надушат любовна история.

— Кинкейд е — или по-точно беше — най-ужасният човек, който можеш да си представиш. Абсолютно откачен. Скиташе из околностите и си говореше сам. Джобовете му бяха натъпкани с листчета, които ръсеше по земята. Селските хлапетии тичаха след него и пееха подигравателни песнички по негов адрес. Мама беше права, като забрани на дъщеря си да се омъжи за този човек.

— Но Лотрис не се е омъжила и за никой друг, нали?

Хари кимна. Не желаеше да разказва на Клер нищо за войната, която се разрази тогава между майка и дъщеря. Лий беше заявила, че ако не й позволят да се омъжи за своя избраник, няма да вземе никого другиго, на което майка му отвърна, че ако Лий не се подчини, ще превърне живота й в ад. Лий беше отвърнала:

— По-добре това, отколкото като теб да се омъжа за човек, когото мразя, и да водя твоя живот.

Това беше последната бунтарска проява на Лий. Хари знаеше, че майка му отдавна беше сломила всяка съпротива у сестра му, тъй като според него не съществуваше по-силен човек от нея.

Клер стана от коленете му и Хари тутакси се пресегна към бутилката с вино.

— Хари — каза Клер. — Трябва да правя нещо. В Америка винаги бях заета.

Според Хари всички американци бяха винаги заети. Те явно не можеха да си представят, че човек ще стои със скръстени ръце и няма да прави нищо. Те винаги или вършеха нещо, или крояха планове за утрешни задачи. Чувал беше за една ужасна американска домакиня, която се хвалела, че кара гостите си да вечерят точно за петдесет минути.

— Разбирам те, скъпа. Та всички ние се нуждаем от задълженията си. Животът на мъжа не струва нищо, ако не изпълни предназначението си на тази земя. — Беше прочел това някъде и сега се зарадва, че успя да го цитира. — За какво си мислиш?

Клер погледна през прозореца. Навън беше тъмно, но завесите не бяха още спуснати. В стъклото виждаше собствения си образ и хубавото лице на Хари, който се поклащаше на стола и пиеше вино. Тя се обърна към него.

— Искам да посетя всичките ти имоти. Представи ми своите управители. Искам да ми покажеш как функционира огромното предприятие, което ръководиш.

Хари се поусмихна. Той самият нямаше да познае иконома на Брамли, ако го срещнеше по коридорите. Налагаше му се да помоли Чарлз да му съдейства в този случай.

— Разбира се. За мен ще бъде удоволствие да ти покажа всичко. Нещо друго?

Сега сигурно щеше да поиска да й сваля луната от небето, помисли си Хари. Само някой в бъдеще да му намекнеше, че не е заслужил милионите на жена си, щеше да застреля кучия син на място.

Очите й се разшириха.

— Хари, ти управляваш все пак това имение и херцогските имоти, нали?

Ох, тези американци с техния отвратителен трудов морал, помисли си Хари. Всички без изключение бяха убедени, че мъжът трябва да работи — възглед, към който не желаеше да прояви никакво разбиране.