Джуд Деверо - Дукесата

Клер свали ръце от раменете му.

— Да се омъжа за него ли? Да не си се побъркал? — Хари отново изпита облекчение.

— Нека изчакаме да видим какво ще стане. Ако се окаже, че си бременна, ще се оженим по-рано от уреченото. Ще призная детето като мое и…

Тя го погледна ужасена.

— За какво говориш всъщност?

— Ако си била при него, то…

Ненадейно Клер избухна в смях.

— О, Хари, колко си смешен! Нямам пред вид, че съм спала с него, а че през последните три дни не бях в моето легло. Бях при Тревилиън, за да се грижа за него. Той имаше пристъпи от малария.

— Оман — беше всичко, което Хари каза в отговор. Не искаше да се издаде пред Клер, че не знаеше абсолютно нищо за нейното заболяване. Беше се върнал само преди няколко часа от пътуването си и първата му мисъл беше за вечерята. Действително беше забелязал с периферното си зрение, че я нямаше на трапезата, но това не беше необичайно за Клер. Не разбираше американците и нямаше желание тепърва да ги разбере. Ако Клер желаеше да се откаже от вечерята си, той нямаше право да й го забранява.

— Той е капитан Бейкър — каза тя разгневено.

— Да.

— Искам да науча всичко за него. Искам да знам какво прави тук и защо се крие.

Хари никога не беше я виждал толкова възбудена. Лицето й беше зачервено, очите й пламтяха като въглени.

— Да не си се влюбила в него, Клер?

— Не — отвърна тя, а той видя по очите й, че това е самата истина. — Не съм се влюбила в него.

Хари въздъхна облекчено, но после се намръщи. Когато една жена казваше, че иска да разговаря с него, това означаваше, че няма да млъкне с часове. Отвори вратата, заповяда на лакея да сервира вечерята в синия салон и нареди никой да не ги смущава.

— А сега, скъпа, разкажи ми с какво Уили те е ядосал толкова много! — Искаше да научи какво беше разказал брат му на Клер за роднинството им.

Тя го заля с истински порой от думи. Хари винаги я беше смятал за тихо, не много разговорливо създание — едно от най-ценните й качества според него — но сега тя го засипа с изрази, които му разкриха съществени празноти в неговия речник. Разказа му, че прекарала няколко дни при Тревилиън. Съобщи му за посещението им при стария Мактарвит. Описа му разходките им, ястията и книгите на Уили, разговорите.

Прекъсна разказа си само когато сервираха вечерята върху голямата маса в салона. След като лакеят се оттегли, Хари започна да яде, докато Клер сновеше из помещението и продължаваше да говори.

— Но ти не знаеш какво значение имаше в живота ми капитан Бейкър. Изучавах съчиненията му ред по ред. Събирах факти за живота му. Знам толкова неща за него.

Макар че го заля с поток от информация, за Хари оставаше загадка какво, за Бога, беше сторил Тревилиън, че да я извади така от равновесие. От лъжата му ли беше толкова възмутена? Или защото все още искаше да пази в тайна истинската си самоличност?

Едва когато му разказа за ужасните карикатури, които й направил Тревилиън — а за тях Уили се ползваше с лоша слава — Хари разбра най-сетне. Когато видя за пръв път шаржовете, които му бе нахвърлял Тревилиън, той се обиди както никога през живота си. Тревилиън го беше изобразил като малко бебе със завити къдрици, което се вкопчва като удавник за майка си. Понякога Уили му слагаше лицето на майка му вместо неговото, а на нея неговия образ.

Хари искаше да обясни на Клер, че Тревилиън правеше карикатури на всички, включително и на себе си, като автошаржовете бяха не по-малко язвителни. Обичаше да се изобразява като глупак — прекалено доверчивия наивник, когото винаги предават.

Но нещо накара Хари да замълчи пред Клер. Не очакваше, че тя прекарва толкова време с брат му. Досега мислеше, че през деня тя се залисва с обичайните женски занимания. Все повече го шокираше откритието, че беше прекарвала дни и нощи с брат му и дори е разгледала тайните тунели на къщата с него.

— Тревилиън може да бъде много груб — каза Хари с пълна уста. — Но жените винаги го харесват.

— Аз също го харесвах. Гледах на него като на приятел, но той само ме е използвал. Изследвал ме е. Водел си и записки за мен, сякаш съм от онези диваци, чиито странни обичаи наблюдава и записва.

— Искаш ли да опиташ говеждата пържола? Великолепна е.

Клер седна на масата и Хари сложи парче говеждо в чинията й, но тя не го докосна.

— Можеш ли да ми кажеш какво го е направило толкова студен, толкова безчувствен?

Въпросът й го озадачи. Тревилиън безчувствен? Боже милостиви, та той не познаваше по-избухлив, по-подчертано чувствителен човек от него!