Джуд Деверо - Дукесата

— Разбира се, че аз управлявам имотите си. Нима не правя това по цял ден? Казал ли ти е някой нещо, та се съмняваш?

— Тревилиън твърдеше, че ти ги управляваш точно колкото… — Тя му се усмихна. — Няма значение какво казва Тревилиън. Край с това. Отсега нататък започва новият ми живот на дукеса. Трябва да науча много неща и отсега се радвам на всичко. Може ли да излезем с конете утре на разсъмване? Искам да започна с обиколка на земите ти. За да получа обща представа, нали разбираш?

— Да, разбира се, че може да разгледаш имението ми. Ще тръгнем на разсъмване. Или предпочиташ да поспим до по-късно и после да потеглим? — попита той с надежда.

— Не, не ми трябва много сън. Освен това с удоволствие ще се запозная с майка ти. И искам да те помоля да разпиташ дали този Джеймс Кинкейд е още жив и ако е жив, къде живее сега.

Хари отпи голяма глътка вино, за да не изпъшка гласно.

— Сигурен съм, че този човек е умрял. Май го прегази файтон. Той не гледаше къде върви. Не мислиш ли, че е време да си лягаш, любов моя?

— Да, ще тръгвам. Хари, имам чувството, че сега всичко е наред. Вече се чудя защо загубих толкова време с онзи човек, след като мога да го прекарвам с теб. Утре започвам нов живот. — Тя обви ръце около врата му и го целуна по челото, докато той потупваше ръката й. После Клер си тръгна.

Хари остана неподвижен на мястото си, докато влезе прислужникът да разтреби масата.

— Извикайте Чарлз при мен.

— Струва ми се, че господин Сорънсън вече си е легнал, сър.

— Тогава го измъкнете от леглото! — сопна се Хари. — Той трябва да ми каже кой управлява това имение! И как се управлява. — Хари пи още вино и продължи да се пита дали и прадедите му са се бъхтили така убийствено за парите на жените си.

Когато Клер се събуди на следващата сутрин, обзе я треската на радостното очакване. Дори мисълта, че ще прекара деня с Хари, беше достатъчна да я ощастливи. Спусна се долу, но там й казаха, че той още не е станал, защото снощи му се наложило да работи до късно. Лакеят увери Клер, че иначе Хари става преди първи петли. Докато изричаше това, той не успя да скрие усмивката си.

Клер престъпяше от крак на крак в покрития вход долу, докато Хари слезе, превъзходно облечен и готов за нейната обиколка. Представи й мистър Сорънсън, секретарят по управлението, който щеше да ги придружава. Клер беше малко ядосана, че нямаше да бъдат сами, но преглътна разочарованието си и тръгна с Хари към конюшните.

За пръв път ги виждаше на дневна светлина. С Тревилиън винаги вървяха пеша. Побърза да пропъди този мъж от съзнанието си. Напрягаше сили да изхвърли всяка мисъл за Тревилиън — капитан Бейкър.

С изненада видя колко разкошни и великолепно поддържани са конюшните и подскочи, когато установи, че за разлика от къщата, тук имаше течаща вода. Когато забеляза с каква любов конете посрещнаха Хари, тя се досети за причината.

Трогна се, когато Хари й подари най-прекрасната кобилка, която беше виждала през живота си. Животното имаше грациозни крака и ласкаво потърка муцуна в рамото на Клер.

— Много е хубава, Хари, чудесна е!

Той се усмихна доволен, че тя беше във възторг от подаръка му. Слава Богу, че снощи ловко беше избягнал развалянето на годежа, тъй като този кон и още четири други бяха взети на кредит, който щеше да оправя след сватбата си — след като вземеше зестрата й. Отделно от това беше продал няколко много ценни картини, порцелан и един наистина великолепен античен сребърен сервиз за хранене, собственост на семейството от петнадесети век.

Помогна й да се качи на коня и започнаха обиколката. В началото Клер разпитваше Хари за всичко, което искаше да научи, но годеникът й така съвестно повтаряше всеки неин въпрос на господин Сорънсън, че й стана неприятно. Нима Хари бе дотам скромен, че държеше да подчертае равенството си със своя служител?

Яздиха с часове и обиколиха обширни земи, като оставиха доста мили черен път зад гърба си. Клер се запозна с пазачи на дивеч, арендатори и събирачи на аренда. Яздеха през гори, градини и ниви. Където и да минеха, хората излизаха от къщите си, за да ги видят, да им предложат нещо за хапване и да поднесат на Клер букети от билки и цветя. Клер ядеше и пиеше от всичко, което й предлагаха, и привързваше всички китки към седлото си. Децата излизаха от дворовете и се смееха с Клер при вида на отрупаната с цветя кобилка, а после се втурваха да накъсат още пурпурночервен пирен и да украсят с него конската шия.

Клер се радваше от цялата си душа на тези срещи, но имаше и моменти, когато й беше трудно да запази усмивката си. Хари не беше в добро настроение. Не желаеше нито да яде, нито да пие от онова, което му предлагаха селяните. По едно време каза: