Джуд Деверо - Дукесата

Значи в крайна сметка нищо нямаше да се промени. Както и преди старата дукеса щеше да се остане единственият и абсолютен господар на тази къща и на душите в нея — а сестра му и Клер щяха да бъдат нейните заложници. Животът щеше да си продължава както преди.

Тревилиън се опита да си представи как щеше да живее Клер под ботуша на старицата. Със сигурност нямаше да стъпи повече в къщурката на Мактарвит, да пие уиски да танцува със селяните.

Всъщност тук едва ли щеше да има селяни, с които да танцува. Тревилиън предполагаше, че майка му смята да използва част от парите на Клер, за да купи овце. А хората пречеха на овцете.

Тревилиън се загледа през прозореца. Всичко това не го засягаше. Беше се върнал в тази къща само да възстанови здравето си и да пише. Щом оздравееше и завършеше книгата, щеше да си отиде. Разбира се, ако Хари изпълни обещанието си да финансира експедициите му. Това значеше до няколко месеца да е отново в Африка. Там го чакаха още толкова неразкрити тайни.

— Не ми пука — извика той с пълен глас.

Погледна още веднъж скиците и повика Оман.

Хари спеше толкова дълбоко, че Тревилиън трябваше да го разтърси няколко пъти. Хари се обърна по корем, погледна злобно брат си, зарови глава под възглавницата и продължи да спи.

— Искам да говоря с теб — каза Тревилиън.

— Никога ли не спиш, по дяволите?

— Докато мога, не спя. — И пак го разтърси. — Събуждай се, защото няма да те оставя.

Хари изкриви лице и, стенейки, седна в леглото.

— За човек, който търси тук само убежище, си ужасно досаден. Хайде, кажи си болката.

— Какво се е случило днес между Клер и майка ти?

Хари отвори очи. Изглеждаше искрено учуден.

— Нищо особено. Клер настояваше да се запознае с мама и днес желанието й се сбъдна. Пиха заедно чай.

Тревилиън се вгледа внимателно в брат си. Човешката слепота го удивляваше. Несъмнено Хари беше убеден, че майка му и Клер се разбират прекрасно. Дори не бе забелязал как Клер, според разказа на Мактарвит, е избягала потресена от стаята.

— Какво ти разказа Клер за срещата? — попита Хари.

— Не съм говорил с нея.

Хари се усмихна. Радваше се, че малката му американка не се среща повече с брат му.

— Откъде знаеш тогава, че не е доволна?

— Просто чух.

Хари се прозина. Тия игри на криеница го отегчаваха.

— Ако това е всичко, което имаш да ми кажеш, по-добре да си лягам.

— След като се ожениш за Клер, ще… я пратиш ли във вдовишкото жилище? — Тревилиън наблегна презрително на местоимението.

— Не знам защо си си втълпил, че майка ни е звяр. Тя е една обикновена, достойна за обич жена и винаги е била такава. Ако си дадеш труда да я опознаеш по-добре, и ти ще се убедиш в същото. Що се отнася до въпроса ти — не, мама няма да се изнесе във вдовишкото жилище. Смятам, че ще бъде по-добре да остане тук, близо до мен. Тя почти не може да ходи, както знаеш.

— Значи ще остане тук, за да командва къщата и Лотрис. — Ще не ще, Хари се разбуди съвсем. Брат му можеше да извади от равновесие и самия дявол.

— Мама не е чудовище. Тя обича дъщеря си и иска да бъде близо до нея. Нима това е престъпление? Лий е щастлива.

— И кой го твърди? Ти или Лий? Кога си разговарял за последен път с нея?

— Във всеки случай по-скоро, отколкото ти — върна си Хари. — Какво си въобразяваш? Че можеш да нахълтваш тук посред нощ и да променяш живота ни, така ли? Напускаш още невръстен къщата, бягаш от дядо си незнайно къде, не се мяркаш тук с години. После изведнъж се връщаш и си мислиш, че можеш да се разпореждаш с нас. Защо първо не излезеш пред всички и не обясниш кой си всъщност?

Тревилиън се тръшна на креслото, без да отрони нито дума.

— Така си и помислих — каза Хари. — Харесва ти да се промъкваш тук като призрак и да се разпореждаш, но не искаш да поемеш отговорността за постъпките си.

— Твоята малка американка иска да ожени Лий и Джеймс Кинкейд.

Хари се изсмя.

— Щом иска, нека да опита — каза той и се отпусна на възглавниците. — Клер е свободна да събере колкото си иска влюбени. Жените обичат тези неща.

— Няма ли да й помогнеш?

— Да й помогна ли? Всичко, което трябва да направи, е да ги събере на едно място. Мисля, че не са се виждали с години.

— А какво ще каже майка ти?

Хари се обърна с гневно лице към брат си.

— Тя е и твоя майка. Защо се държиш така, сякаш си се излюпил от яйце? Ако Лотрис иска да се омъжи за някого, да го направи. Не се намира в затвора, нали така?