Джуд Деверо - Дукесата

— Причиняваш ми болка. Не искам да дойда с теб.

— Ниса те вика — каза той.

Клер се съпротивляваше с всички сили.

— С дни не ми обръщаш внимание, а сега ме викаш заради любовницата си? Няма да дойда с теб.

Но Тревилиън я вдигна на ръце и я понесе навън. Хари не й се притече на помощ.

— Грешиш, ако си мислиш, че ще ме принудиш да променя решението си. Ще се омъжа за Хари и ще дам покрив на семейството си. Няма да тръгна с теб, независимо какво ще ми кажеш или ще направиш с мен. Ако ме отвлечеш оттук, ще намеря начин да се върна. Ти не можеш да ме…

— Затвори си устата — каза той.

— Не може да разговаряш така с мен като с някоя…

Той спря и я погледна с властните си тъмни очи, така че Клер неволно се хвана за шията му.

— Какво се е случило? — прошепна тя.

Тревилиън не й отговори.

Клер се уплаши. Погледът му й подсказваше, че се беше случило нещо лошо. Навлязоха в парка. На малко хълмче близо до най-хубавата градина с рози бе разпъната малка тристенна шатра, пъстрите прозрачни воали издаваха присъствието на Ниса. Самата Лунна перла лежеше вътре върху меко ложе, облечена в богато бродирана червена рокля.

Клер искаше да каже нещо на Тревилиън, но съгледа до шатрата двама много високи тъмнокожи мъже, препасани само с полички около хълбоците. Голите им мускулести тела бяха изрисувани със сини ивици и пера стърчаха от дългите им коси. Единият от тях свиреше на флейта. Клер позна зловещата мелодия, на която Ниса бе играла Танца на смъртта.

— Какво прави тя тук? — попита Клер. — Кои са тези хора?

— Ниса ще умре. Дошло й е времето — каза Тревилиън тихо.

Клер се мъчеше да проумее. Означаваше ли това, че петте години на Лунната перла като върховна жрица са изтекли и сега трябваше да я убият?

— Пусни ме на земята — заповяда тя. — Ако тичаме, ще успеем да я спасим.

— Не бива.

Клер изстина.

— Да не си полудял? Намираме се в Шотландия, а не в някоя варварска страна.

Тревилиън я изгледа свирепо.

— Да не си посмяла да кажеш на Ниса, че не уважаваш религията й. Тя те е поканила, защото те обича. Иска да се сбогува с теб.

Клер имаше чувството, че сънува. Да не би Тревилиън да си е загубил ума?

— Но това е смешно! Веднага ме пусни на земята!

Бяха се приближили до шатрата и през воалите виждаха лицето на Ниса. Тя им кимна и Тревилиън пусна Клер на земята.

Американката се удържа да не се втурне вътре. Приглади роклята си, оправи смарагдовата огърлица и чак тогава влезе вътре. Усмихна се на Ниса.

— Кой тук се готви да умира? — попита тя усмихнато. — Погледни какъв прекрасен ден е навън, а утрешният ще бъде още по-хубав.

Ниса отвърна на усмивката й.

— Исках да ти кажа сбогом.

— Сбогом ли? Какво говориш? Хайде да заминем двете с теб утре за Лондон! Ще убедя Хари да ни придружи. Искаш ли да те запозная с Хари?

Смехът на Ниса раздвижи воалите.

— За мен няма вече да има утре.

Клер погледна двамата мъже, които стояха отляво и отдясно на шатрата. Бяха твърде заплашителни. Клер седна на една възглавница, наведе се към Ниса и й прошепна:

— Шотландия е свободна страна. Тук не може да ти се случи нищо лошо. Но ако все пак се страхуваш от тези двамата, ще те отведа в Америка. И ще те пазя, докато си жива.

Ниса е целуна по бузата.

— Ти беше добра към мен. Ще се застъпя за теб в отвъдното царство. Там ще бъда на голяма почит, знаеш ли? И ще си остана завинаги хубава.

Клер взе ръката на Ниса.

— Ти ще бъдеш винаги хубава и в тази страна, независимо от възрастта си. Ниса, цялата тази игра е абсурдна. Хайде, ела с мен в къщата.

— Не — отговори Ниса. — Искам да умра тук. Наоколо няма по-хубаво място, нали?

Клер погледна Ниса, после двамата мъже отвън и накрая Тревилиън, който беше само на две крачки от нея.

— Няма ли да я вразумиш?

Тревилиън погледна Ниса с голяма тъга и поклати глава. В този миг Клер разбра, че Ниса действително искаше да умре. Тя стисна много силно ръката й и каза:

— Ниса, послушай ме. Ти не си в Пеша. Това е друга страна, с други закони. Ще уведомим властите и те ще арестуват тези двама мъже. Ще им попречим да те заплашват със смърт.

— Но мен никой с нищо не ме заплашва — каза Ниса нежно, като все така се усмихваше. — Такава е собствената ми воля. Взех това решение преди много време.

— Да, разбира се — отвърна Клер нетърпеливо. — Но това се е случило далеч от тук, в Пеша. Тук е различно, тук е Шотландия и…

— Няма значения къде се намирам. Та нали аз съм все още Лунната перла и съм дала обет, че ще умра след изтичането на пет години.