Джуд Деверо - Дукесата

По челото на Клер изби студена пот.

— Но ти вече не си в Пеша. Не е необходимо да живееш по онези жестоки закони. Ти си свободна и…

Ниса освободи ръката си и погали Клер по бузата.

— Ти не познаваш моята страна. Смях се със сълзи, когато Франк ми каза, че според теб шотландските селяни са бедни. Ти не знаеш какво е бедност. Не си виждала как хората умират от глад.

— Разбира се, че не съм, и в Америка никога вече няма да познаеш такава бедност.

Ниса сложи пръст на устните й.

— Аз съм израснала в такава бедност. Майка ми роди две деца и умря на седемнадесет години. Значи вече съм я надживяла с две години. В моята страна е голяма чест да те изберат за Лунна перла. За момиче като мен това е единственият начин да се изтръгне от бедността. Само деветте момичета — жрицата и нейните помощнички — се избавят от ужасните лишения. Имах най-големия късмет да стана жрица.

Клер я поглед снизходително.

— Да, сигурна съм, че е било голяма чест, но всичко това е минало. Напуснала си това отвратително място и сега можеш да правиш каквото си искаш.

Ниса отметна глава назад и погледна Тревилиън.

— Тя не иска да разбере, нали?

Тревилиън кимна.

— Не аз, а вие двамата не искате да разберете! — извика Клер. — Държите се така, сякаш трябва да зачитаме едно варварство! Не мога да приема това! Млади, красиви жени са умъртвявани в чест на някакъв си идол. Защо вие…

Тревилиън посегна да я прегърне през раменете, но Ниса го докосна и му даде знак да излезе. Махна и на двамата черни мъже отвън.

Когато тримата се отдалечиха до хълмчето и звуците на флейтата заглъхнаха, Клер пое дълбоко въздух.

— Сега си вън от опасност — каза тя. — Ако побегнем, ще…

— Не! — прекъсна я Ниса остро. — Защо не се опиташ да ме разбереш? Никой не ме принуждава. Правя го, защото вярвам в него.

Клер губеше търпение:

— Искаш да умреш, за да останеш завинаги красива? Съмнявам се, че разложеният труп представлява красива гледка.

— Правя го, защото вярвам в него.

— Но твоята вяра е заблуда! — изкрещя Клер.

— Тя просто е различна от твоята. Срамно е да допускаш, че искам да се разделя с живота заради физическата красота. От край време на всеки петдесет години Лунната перла умира, за да пребъде Пеша. Ако тази традиция се прекъсне, моят град ще загине.

Клер въздъхна облекчено.

— Не гибелта на тези жени е запазила Пеша. Просто градът е бил забравен, пътищата до него са изчезнали. Един прекрасен ден до Пеша ще пътуват влакове. И ти ще можеш да видиш всичко това.

— Няма да го видя, защото ще умра днес.

Клер започваше да се отчайва.

— Пеша е вече открита — каза тя нетърпеливо. — Значи твоята смърт няма смисъл.

Клер млъкна, защото Ниса беше дала знак на Тревилиън отново да се приближи. Той пристъпи към Клер, хвана я през кръста и я притисна до себе си.

— Пусни ме! — извика Клер и се опита да го ритне. — Пусни ме и извикай някого на помощ. Тя иска да бъде умъртвена от тези диваци. Трябва да им попречиш!

— Не — прошепна й Тревилиън в ухото. — Такава е волята на Ниса.

Клер престана да се съпротивлява. Обърна глава настрани, за да не вижда той лицето й.

— Значи това си имал пред вид, когато каза, че Ниса може да прави каквото си иска? Знаел си го от месеци, нали?

— Узнах го, когато в Единбург тя поиска чашата си.

— Чашата ли? Каква чаша?

Тревилиън посочи с глава Ниса. Един от двамата тъмнокожи мъже тъкмо наливаше някаква течност в грубата златна чаша, която бяха видели в Единбург.

Когато Ниса поднесе чашата към устните си, Клер извика ужасено и се опита да се освободи, но Тревилиън не я пусна. Бореше се, но той я държеше като в менгеме.

Едва когато Ниса изпи чашата до дъно, Тревилиън освободи Клер. Тя се хвърли към Ниса и бръкна с пръст в гърлото й, като крещеше:

— Помогнете ми! Помощ! — но никой от тримата мъже не се отзова. Те стояха и гледаха безучастно.

Ниса не повърна и отровата остана в тялото й. Клер я държеше в прегръдките си и усещаше как животът си отива от нея.

— Ниса! — извика Клер, после я разтърси. — Ниса!

Тревилиън я откъсна от безжизненото тяло.

— Сега тези двамата ще се погрижат за нея.

Мъжът с флейтата отново засвири ужасната мелодия.

Клер не можеше да дойде на себе си. Пред очите й една млада жена, която беше обикнала, се самоуби, а тя не можа да й попречи.

— Ти можеше да я спреш — прошепна тя. — Знаеше какво иска да направи.

— Да — отвърна Тревилиън тихо. — Знаех, че е дошло времето й. Ако Лунната перла изиграе Танца на смъртта, значи ще умре три дни по-късно.