— Погледни това тук. Докато бях в Единбург, платих всички дългове на майка ти. Тя беше поръчала камара дрехи за теб. Наложи се да продам една картина на Гейнсбъроу, за да покрия дълговете. Една от най-ценните ни картини, но ти заслужаваше тази жертва.
— А това тук — наредих на моите адвокати да внесат в банката пари на името на сестра ти, които ще се управляват от настойник. Направих и ново завещание. Според него след сватбата ни сестра ти ще наследи едно от моите имения, заедно с всички приходи от него.
Клер взе документите, но буквите заиграха пред очите й.
— Разгледай и този документ. Това е договор, който ограничава разноските на твоите родители. Те ще получават рента. Ще бъдат добре осигурени, докато съм твой съпруг, но няма да могат да посягат на капитала ти.
Той си пое дълбоко дъх и й подаде друг документ:
— А пък това тук ограничава моите разходи. Когато се оженим, ти ще получиш контрола над всичките си пари. Сама ще решаваш как да се изразходват. Можеш да правиш каквото си искаш с къщите на селяните. Знам добре, че моите селяни ти легнаха на сърцето. Превърни Брамли в американско стопанство, ако щеш.
Той сложи последния документ на скута й.
— Клер, обичам те. Знам, че не съм като Тревилиън. Че никога не мога да ти предложа неговите преживявания и подвизи. Но мога да осигуря на тебе и на семейството ти спокойно бъдеще. Мога да им предложа дом. Тук нищо няма да им липсва. И към теб ще бъда толкова добър, колкото мога, Клер.
Тя седеше в голямото легло и разглеждаше документите. Това е, което искам, помисли си. Искаше любов и сигурност за себе си и за близките си, а тук и двете се предлагаха в излишък.
Хари й подаде букета. Беше от жълти рози, любимите й цветя. Наведе се и я целуна по мократа буза.
— Клер, не съм толкова интересен колкото Тревилиън, не съм толкова начетен и толкова героичен. В живата си не съм постигнал много и съм видял и преживял само делнични неща, но си мисля, че мога да твърдя за себе си, че ще бъда по-добър съпруг за теб от него. Аз съм много по-уравновесен. — Той се усмихна. — Смея да твърдя, че с мен ще живееш по-леко. — Той целуна отново ръката й. — Ще ми дадеш ли още един шанс? Този път няма да го проигравам така лекомислено.
Клер се усмихна едва забележимо. Знаеше добре, че всъщност нямаше избор. Не можеше да остави на произвола на съдбата семейството си. Не можеше да избяга с Тревилиън. Той самият й беше казал, че един ден ще го намрази, когато научи, че Маймунката и родителите й са на улицата. Това не биваше да се случва.
— Разбира се, че ще се омъжа за теб — прошепна тя. — Но трябва да ти се изповядам, че аз…
Хари сложи пръст на устните й.
— Не искам да знам какво се е случило между теб и Тревилиън. Може би и двамата трябва да забравим какво е станало през тези последни четири дни. Не биваше да те оставям сама. Не биваше да ти се сърдя. За всичко съм виновен аз. Ще поема пълната отговорност за последствията.
От тези думи сълзите на Клер потекоха отново. Тя не заслужаваше толкова добър мъж. Той беше направил всичко, което му беше по силите, за да й достави радост, а тя седеше тук и плачеше, защото трябваше да се омъжи за него.
— Сега ще те оставя сама, за да се преоблечеш. Наредих да ни сервират обяда в библиотеката. От сега нататък библиотеката е твоя. Можеш да ходиш там, когато си поискаш.
Той отново я целуна по бузата.
— Моля те, обядвай с мен.
Тя притисна носната кърпа към очи те си и кимна. Хари се изправи и тръгна към вратата.
— Радвам се, че ще бъдем заедно.
Щом излезе от коридора, Хари се отправи към покоите на майка си. Когато влезе в гостната й, лицето му беше загубило мекотата си.
— Е? — попита Юджени.
— Направих всичко, което искаше от мен.
— Показа ли й всичките документи?
— Да, показах й ги всичките.
Юджени вдигна очи към най-малкия си син.
— Не ме гледай така, Хари. Измислих всичко това само заради теб. — За пръв път през живота си тя срещна студенина в очите на любимия си син. Беше свикнала да вижда този израз по лицата на другите си деца, но Хари досега винаги я гледаше с любов.
— И ти ще изпълниш своята част от сделката, нали? — попита той.
— Разбира се. А сега, скъпи, остани да обядваш с мен. Наредих да приготвят сьомга, любимото ти ядене.
Хари се поколеба, но после каза:
— Не. Струва ми се, че не искам да обядвам с теб. Поканил съм Клер. — Обърна се и я остави сама.
Клер прекара деня с Хари. Но не беше забавна компаньонка. Постоянно поглеждаше през прозореца, надявайки да зърне Тревилиън. Насилваше се да покаже интерес, когато Хари й разправяше за пътуването до Единбург. Колко голяма обаче беше разликата между неговия начин да разказва и историите на Тревилиън!
Читать дальше